— Да му се не види, Кейт, това е почивният ти ден. Един ден не можем да прекараме като семейство. Много ли е да искам да прекараме един ден заедно? Мислех днес да седнем и да обсъдим нещата с Джейк.
— Той още не се е събудил. Можем да поговорим довечера — каза тя. — Спешно е, Стив, наистина.
— Винаги е спешно, нали? Ние никога не сме на първо място — каза той.
— Това не е честно — отвърна Кейт, но знаеше, че е истина. — А и Фреди ще остане доволен. Ще изяде двойна порция бекон с яйца.
Стив беше разстроен, тя знаеше това. Но какво можеше да направи? Сложи палтото си и извика към кухнята:
— Ще ти звънна по-късно.
Той не отговори.
— Довиждане — каза тя на тишината.
Ема бе поискала да се срещнат на спирката на метрото в Северен Гринуич. Каза й, че ще й обясни всичко, когато се видят.
Кейт пристигна първа и седна на паркинга, питайки се в какво се забърква в момента. Беше в ужасно положение. И не знаеше докъде можеше да я отведе. Нямаше никаква представа какво да прави с Ема. Беше се подвеждала и преди. Само веднъж, но случаят още биеше камбана в главата й. Една фантазьорка бе успяла да я убеди, че тя и незаконното й бебе са били изоставени от известен бизнесмен. Вестникът и самата Кейт бяха похарчили хиляди, за да настанят майката в луксозен хотел, и обиколиха половината свят да събират доказателства, докато грозната истина не се разкри.
Кейт се добра до акта за раждане на бебето и откри, че на него е написано името на друг мъж. Трябваше да го направи предварително. Едно обаждане до този мъж й разкри, че жената е истинска артистка във фабрикуването на такива истории и тя трябваше да признае всичко пред Тери. Беше истински късмет, че разкриха лъжата й, преди да публикуват каквото и да било във вестника.
Утехата й беше, че жената се бе втурнала да преследва колега от друг вестник с надеждата той да публикува историята й. Така че щетата бе понесена от други, но Тери продължаваше да й го натяква всеки път, когато тя се прицелваше нависоко.
Нещата с бебето на Хауард стрийт бяха доста заплетени, но Кейт усещаше, че се доближава до някаква истина, свързана с Алис Ървинг. Не можеше да спре сега. Трябваше да чуе какво има да й каже Ема. И да стиска палци историята й да не се окаже въздух под налягане.
Ема се бе увила толкова плътно в шапката, шала и ръкавиците, че Кейт едва я позна.
— Кейт — извика я тя, застанала на практика пред нея.
— Извинявай — сепна се Кейт и й се усмихна. — Днес не знам къде ми е главата.
— Може ли пак да седнем в колата ти? — попита Ема. — Трябва да те заведа на едно място.
— На Хауард стрийт ли?
— Не. Искам да видиш бащата на бебето — отвърна Ема.
Кейт се втренчи в нея. Усети, че нагазва в дълбоки води.
Вече не ставаше дума за Ема и за бебето фантом.
— Той знае ли, че си родила?
— Не. Той ме изнасили — каза Ема. — После вече нищо не го интересуваше.
— Кой те насили, Ема — попита Кейт. — Ал Соумс ли беше?
— Ал Соумс ли? — погледна я стреснато Ема. — Не, естествено. Ал Соумс беше собственик на къщата на Хауард стрийт, в която живеехме. Откъде го познаваш?
— Ходих у тях да открия имената на наемателите, живели там по времето, когато бебето е заровено — каза Кейт, без да знае колко от подробностите може да й разкрие. — Без да иска, той ми даде снимки на голи жени. Всички изглеждаха дрогирани.
— Голи жени? — възкликна Ема. — Снимани с черно-бял полароид?
Кейт я стрелна с поглед.
— Ъм-м, да. Виждала ли си ги?
— Не съм сигурна. Но на бюрото на Уил имаше такава снимка. Беше на Барбара, която живя известно време с мен и Джуд. Открих я един ден, докато ровех из кабинета му в университета.
Тя затвори очи, сякаш извикваше в съзнанието си онзи момент.
— Уил беше в библиотеката, принтираше някакви документи, обеща после да ми купи сладолед, за да отпразнуваме завършването на учебната година. Аз танцувах, седнала в стола му, и пеех
Кейт слушаше напрегнато. В главата й не спираха да се въртят две имена: „Уил и Ал Соумс“. Това не можеше да е съвпадение. Двамата бяха действали заедно.
— Отворих чекмеджето по-широко, за да мога да я видя по-добре — продължи Ема. — Тя изглеждаше странно. Уж беше Барбара, но не съвсем, ако ме разбираш.
Кейт кимна.
— Очите й бяха полузатворени и изведнъж осъзнах, че няма никакви дрехи от кръста нагоре. Зърнах едно от зърната й и изпуснах снимката, сякаш ме опари. Изведнъж се изплаших и ми прилоша. Знаех, че не бива да я гледам, но не можех да се въздържа. Вдигнах я от пода и я върнах в чекмеджето, за да не разбере никой. Но аз знаех.
— Какво стана, когато Уил се върна в кабинета си? Каза ли му? — попита Кейт.
