— Да, наистина беше кошмар — отвърна тя. — Но замисляла ли си се някога защо поведението ми беше толкова непоносимо? Как добрата дъщеря се превърна в лошо момиче?
— Хормони, съзряване… Ти беше от трудните тийнейджъри. При теб този период беше по-ужасен, отколкото при другите — каза Джуд и започна да сплита и разплита пръстите си.
— Не — отвърна твърдо Ема. — Нещо се случи и то ме промени.
— Какво, Ема? Какво се случи? — попита Джуд.
— Изнасилиха ме.
Мина време, преди Джуд да заговори.
— Господи, защо го казваш? Още една от твоите истории, нали?
Тя затвори очи, преди да чуе отговора.
— Уил ме изнасили — каза Ема, както очакваше майка й.
Джуд се опита да потисне нарастващия гневен писък в главата си и да запази спокойствие.
— Естествено, че не те е изнасилвал. Стига с тези глупости, Ема — каза тя. — Уил беше много привързан към теб. Правеше всичко, за да ти угоди, търпеше всички твои измишльотини. Не знам защо си се вторачила в него. Днес не си добре. Пи ли си лекарствата?
Ема не реагира на коментара й, просто продължи, изпепелявайки майка си с поглед.
— Изнасили ме на 21 юли 1984 година. В колата си. Помниш ли колата му, Джуд? Червения шевролет с черната ивица отстрани и освежител за въздух във формата на светофар, който висеше от огледалото за задно виждане. Помниш ли го? Аз никога няма да го забравя.
— Разбира се, че го помня. Била съм в него стотици пъти. Ти също. Но това не означава нищо.
Изразът на лицето на Ема не се промени. Отказът й да реагира изплаши Джуд.
— Но онзи път беше различно. Ти не беше с нас. Той те излъга, Джуд. Казал ти е, че се връща вкъщи да си вземе нещо. Но взе мен. И когато всичко приключи, ме върна на автобусната спирка в края на Хауард стрийт и ми забрани да казвам на когото и да било. Каза, че аз съм го предизвикала да го направи и че ти ще обвиниш мен. И никога няма да ми простиш.
Джуд седеше на стола, притиснала очите си с пръсти, сякаш не искаше да вижда лицето на дъщеря си и да не чува думите й.
— Ема, знаеш, че това не е истина — каза тя, все още с очи зад ръцете си. — Просто искаш да ме засегнеш, понеже знаеш, че Уил отново се появи в живота ми. Ревнуваш, защото някога го харесваше. Винаги си го харесвала. И се опитваше да ни разделиш с гадните си лъжи за него и за жената в горния край на улицата. Сега си измислила друго. Стига вече.
Но Ема продължи. Сега никой не можеше да я спре.
— После ми каза, че аз съм го подвела — засмя се тя с нисък невесел смях. — Аз бях на четиринайсет. Бях девствена. Не съм го подвеждала.
Джуд вдигна ръка.
— Помисли, Ема, защо да го прави? Той имаше мен — каза тя.
— Вероятно защото просто е имал възможност — каза Ема. Гневът й най-после излезе на повърхността. — Може би се е възбуждал от риска да бъде хванат. Някои мъже се възбуждат от това. Може да е било моментно хрумване или игра на власт. Не ме интересува причината. Той беше извратен. Чудовище, Джуд. Твоето чудовище.
На Джуд й прилоша.
— Не знаеш какво говориш — извика тя. — Плашиш ме, Ема. Искам да си тръгнеш.
Ема стана и взе палтото си.
— През всичките тези години ти ме обвиняваше, че съм искала да го изгоня, но аз те спасих от него — каза тя и се засмя горчиво. — Можеше сега да си омъжена за изнасилвач.
Тя затръшна вратата след себе си и Джуд се опита да стане, но краката й изневериха. Гневът, който я изпълваше, докато Ема сипеше обвиненията си, си бе отишъл, остана шокът от чутото, прекалено силен, за да може да усети нещо друго.
„Защо ще говори такива неща? — си каза тя. — Такива ужасни лъжи.“
Но в главата изникна онова лято, лятото, когато Ема изчезна и на нейно място се появи сърдита непозната.
Кейт приготвяше закуска — неделен ритуал — когато Ема й звънна. Тя сложи шпатулата в ръката на Стив, покапвайки мазнина по вестника му, и каза:
— Извинявай, но трябва да се обадя.
— Ема, как си? — попита тя, когато позна кой се обажда. — Как се чувстваш?
— Не много добре. А ти?
— Сега не става въпрос за мен. Тревожа се за теб от снощи, когато те оставих. Онова, което ми каза, остави в шок и двете ни — каза Кейт. — Това е ужасна история.
— Съжалявам, ако съм те изплашила — отвърна Ема. — Толкова дълго пазих в себе си тази тайна, че я излях върху главата на първия срещнат. Но трябваше да споделя с някого.
Кейт се поколеба, разкъсвана между мисълта да се върне към историята и необходимостта да каже на Ема, че е информирала полицията за признанието й. Знаеше, че това ще сложи край на доверието между тях. Затова реши да изчака, да види първо какво ще каже Ема.
— Какво мислиш да правиш сега? — попита я тя.
— Не знам още. Но имам нужда от помощта ти — каза Ема. — Може ли да се видим?
Кейт се върна в кухнята, където Стив подхвърляше бекона във въздуха като палачинка.
— Колко яйца искаш? — попита той.
— Виж, трябва да изляза… Извинявай — каза тя.
Стив изкриви устни и сложи тигана на поставката.
