— Колкото той към нас. Преструва се на умряла лисица, за да не му се налага да прави прехода през джунглата. Няма да ти се получи, Кайл — каза Броуди. — Ако не можеш да вървиш, ще те зарежем вързан в джунглата за радост на пантерите.
Мърсър мълчеше.
— Радвам се, че не си станал доктор — каза Тейлър.
— Познавам симулантите от цял километър.
— Трябва да се разхладим. Обърни към брега.
Броуди си погледна часовника и провери координатите на сателитния телефон.
— Имаме още три километра до мястото, откъдето трябва да продължим през гората. И са минали почти два часа, откакто тръгнахме. Трябва да продължим напред.
Тейлър кимна, събу си обувките, загреба с тях вода от реката и я изля върху Мърсър, после върху главата на Броуди и върху своята. Продължи да го прави, докато всички се разхладиха, но събралата се на дъното на лодката вода забави още повече скоростта им.
Броуди отново погледна Мърсър, който се беше посъживил. Тейлър извади швейцарското си ножче, смъкна панталоните на Мърсър, сряза боксерките му и ги сложи на главата му, след което вдигна панталоните на голия му задник.
— Това в курса по оцеляване ли го научи? — поинтересува се Броуди. — Или някъде другаде?
Тя не отговори, а свали тениската си и покри с нея главата си.
— И ти трябва да направиш същото.
— Гащетата и тениската ми си остават там, където им е мястото — отвърна Броуди.
Продължиха нагоре и Броуди провери координатите и състоянието на батерията. Ако тя се изтощеше, нямаше да има координати за слизане на сушата и за ориентиране до пистата. Щяха да умрат. Колкото до горивото, то също беше на свършване. Като че ли наистина бяха тръгнали срещу течението на лайняната река.
— Опитай отново Домброски — каза Тейлър.
Зов за помощ.
— Добре. — Броуди набра Домброски, но той отново не вдигна и затова му остави по-дълго съобщение. — Мисията е изпълнена, но се крия в килера и съпругът се прибра. — Погледна Тейлър, която сигурно си мислеше, че е получил слънчев удар. — Обаждането може би се следи. Добре, пътуваме към мястото за изтегляне по въздух. Обадете се на полковник Уорли за подробности. Или на мен, колкото се може по-скоро. Батерията е почти изчерпана. С Тейлър сме добре, но не ни е до танци. Уорли ни увери, че извеждането ще бъде сигурно и успешно. Моля, говорете с него за уверенията му. Тейлър се представи изключително добре — добави той. — Заслужава официална похвала. — И не, не беше преспал с нея. — Обадете се възможно най-скоро.
Броуди затвори и се обърна към Тейлър.
— Уверения, застраховка. Какво мислиш?
— Мисля, че ще се досети. И явно смяташ, че обажданията ни се следят от посолството.
— Не знам какви са способностите им. Но телефонът все пак е техен.
— Мислиш ли, че Уорли може да блокира обажданията ни до Домброски?
— Не знам дали техниците от посолството са способни на това, но благодаря за идеята.
— Опитай линията за съобщения.
— Още една добра идея. — Броуди се обади, набра кода на Домброски и остави същото съобщение. — Добре. Да видим дали ще се получи. Дано си проверява съобщенията.
Тейлър кимна.
— Какво беше онова с криенето в килера? — попита тя.
— Таен код.
— За какво?
— Означава, че положението е критично.
— Ясно… схванах. Армията си остава момчешки клуб.
— Винаги е била и винаги ще бъде.
— Благодаря, че ме похвали пред полковник Домброски.
— Отдавам дължимото на всеки, който го заслужава.
— Как ще се върже това с доклада ти за връзките ми с Управлението?
— Няма да има такъв доклад.
— Защо?
— Ами… защото свърши чудесна работа и защото никой няма да спечели нищо от още едно обвинение в тази каша.
— Освен това защото ме харесваш и искаш да спиш с мен.
— Това също.
— Честен си.
По-скоро възбуден. Въпреки че днес Маги Тейлър не изглеждаше особено добре, дори по спортен сутиен.
— Много те харесвам.
— Аз също. — Тя смени темата. — Така или иначе всичко ще излезе наяве. Едно разследване на операция „Флагстаф“ ще разкрие името на Трент, а накрая и моето.
— Сигурен съм, че той ще те прикрие.
— Може би. Ако преспя с него.
— Направи онова, което трябва.
Преди тя да успее да отговори, сателитният телефон иззвъня и той вдигна.
— Тук Броуди.
— Къде е това „тук“? — Гласът на полковник Домброски никога не беше звучал толкова добре.
— Тук на една река край едно село на име Кавак…
— Всъщност говорих с полковник Уорли, който ме запозна набързо с положението — преди теб.
— Получи ли двете ми обаждания на мобилния ти?
— Говориш като бившата ми жена.
— Питам, защото може да са били блокирани от Уорли.
Последва мълчание, след което Домброски каза:
— Значи пипна Мърсър.
— Да. Пипнахме го.
— Отлично, господин Броуди. И госпожице Тейлър. Тя при теб ли е?
— До мен. А капитан Мърсър е задържан и на път към мястото на изтегляне.
— Чудесно. Прочетохте ли му правата?
— Госпожица Тейлър го направи.
— И предполагам, че не сте продължили с разпит.
— Заподозреният заговори доброволно и без подканяне.
— Добре. Какво каза?
— Много дълга история, полковник, а нямам достатъчно батерия и слюнка, за да я повторя. Ще кажа само, че той изясни какво означава „Флагстаф“.
— И какво означава?
— Това е афганистанската версия на „Феникс“.
