Последва ново мълчание.
— Сигурен ли си? — попита Домброски.
— Каза ми го Мърсър, който е бил част от операцията.
— По дяволите.
— А полковник Брендан Уорли е играл голяма роля в нея.
— Мамка му.
— И не иска капитан Мърсър да бъде върнат на американска земя и да свидетелства за операция „Флагстаф“. Но можем да обсъдим това по по-сигурна връзка. Или лице в лице.
— Добре… И как успяхте да спипате Мърсър?
Броуди осъзна, че Уорли изобщо не е казал на Домброски за обаждането, което беше получил от самия Кайл Мърсър — когато Броуди и Тейлър бяха негови пленници. Това означаваше, че Уорли е предположил, че Броуди и Тейлър ще свършат като приятеля му Тед Хагърти. Логично предположение.
— Уорли не ти ли каза, че двамата с Тейлър бяхме заловени от хората на Мърсър?
— Какво?!
— И Мърсър използва сателитния ни телефон, за да се обади на Уорли и ни накара да говорим с него.
— Да не си…?
— Не. Съвсем съм сериозен. И бесен.
Отново последва мълчание.
— Това е за друг път — каза Домброски. После се сети за нещо. — Наредих и на двама ви да не се излагате на риск и да не търсите лагера на Мърсър.
— Да. Просто излязохме да разузнаем реката и случайно попаднахме на…
— И защо госпожица Тейлър е звъняла на линията ми за съобщения, а не на мобилния ми?
— Ами… ако трябва да съм честен, полковник, не се подчинихме на заповедта да не търсим лагера на Мърсър, затова казах на госпожица Тейлър да използва линията за съобщения.
— Честно казано, не съм сигурен как да реагирам на това.
— Можеш да кажеш: „Всичко е добре, щом завършва добре“.
— Никога не бих казал подобно нещо. Къде е приятелката на Мърсър?
— В Каракас. Духнала е. И е духала.
— Добре. Какво е състоянието на задържания?
— Много нещастно.
— Питам за физическото му състояние.
— Ще живее. Докато Уорли не се докопа до него. Не искаме капитан Мърсър да умре по пътя.
— Разбирам какво имаш предвид. А вие с госпожица Тейлър как сте? Готови ли сте за танц?
— Може би за някой по-бавен. Но ще се оправим.
— Подредиха ли ви в лагера?
— Колкото в онези учебни лагери за военнопленници.
— А… злоупотребиха ли с госпожица Тейлър?
— Смятаха да го направят.
— Добре… Какъв всъщност е този лагер?
— Свързан е с желанието на Кайл Мърсър да си върне за двете години талибански ад. С това, че Уорли го е привлякъл във „Флагстаф“ и после го е прецакал. Мърсър обучава партизани, които да подронят американските интереси във Венецуела.
— Значи капитан Мърсър е и предател.
— Капитан Мърсър заслужава да бъде чут в съда.
— Добре… Значи сте ми дали координати, когато сте оставили съобщението сутринта. Колко близко са те до лагера?
— Доста. Разузнавателните дронове могат да открият лагера на няколко километра югоизточно от координатите.
— Добре. Ще предам това нататък.
— Последната заповед на Мърсър към хората му беше да разтурят лагера и да се преместят. Така че онзи, който получи задачата, трябва да действа бързо. И да има предвид, че в лагера има цивилни. Местни работници и медицински сестри, лекуващи носталгия.
— Разбирам. Добре, колко близо сте до мястото за среща?
— Може би половин час път по реката и още два през джунглата.
— И знаете ли къде отивате?
— Ще го измислим. Ще ти дам координатите на пистата.
— Добре… но Уорли ги има.
— Точно затова ти ги давам.
Домброски не коментира, а каза само:
— Записвам.
Броуди му каза координатите по памет и добави:
— Ако изтеглянето се забави или компрометира по някакъв друг начин, погрижи се да изпратят някой за нас.
— Разбрано.
— Питай за Луис — обади се Тейлър.
Броуди кимна.
— Шофьорът ни Луис от Каракас обади ли се?
— Нарече ме генерал. Твоя ли беше идеята?
— Не, сър. Езиков проблем. Той добре ли е?
— Заедно със семейството си е в център на имиграционните власти. Вие с госпожица Тейлър можете да гарантирате за него, когато се върнете.
— Чудесно. Добре, има и още неща за обсъждане, но батерията пада.
— Колко пъти чувам това?
— Това не е моят сателитен телефон.
— Обади ми се от пистата.
— Ще опитам.
— Или от въздуха, както трябваше да направиш по-рано.
— Добре.
— Отлична работа. Ще уведомя генерал Хакет.
— Някой ден благодарение на мен и госпожица Тейлър ще седиш на неговото бюро.
— Някой ден благодарение на теб, Броуди, ще седя на бюрото до твоето.
— За мен ще бъде удоволствие.
— Но не и за мен. Успех.
Броуди изключи телефона.
— Правилно ли разбрах, че Уорли изобщо не е казал на Домброски, че сме били заловени и държани в лагера на Мърсър? — попита Тейлър.
— Сигурно просто е забравил.
— Щял е да ни остави да умрем. Или по-лошо.
— Мисля, че целта на Уорли е била да определи местоположението на Кемп Тъмбстоун и да го затрие от лицето на земята заедно с Мърсър.
— И с нас.
— Мощните експлозиви решават проблемите. Ако Домброски беше научил, че сме в лагера, а може би дори и ако не бяхме там, щеше да настоява за рейд на Делта Форс и за залавянето на Мърсър жив — обясни Броуди. — Именно затова Уорли изобщо не е споменал за телефонния разговор.
Тейлър кимна.
— И сега Уорли изпраща самолет, който да спаси нас и Мърсър.
— След като тайната вече излезе наяве и Домброски я знае, Уорли няма избор.
— Но ние имаме. Не е необходимо да отиваме на онази среща.
