Извън Черната крепост злата мащеха на Нел продължила да живее както си иска и да забавлява посетителите. През няколко седмици над хоризонта минавал кораб и пускал котва в малкото заливче, където бащата на Нел навремето бил завързвал рибарската си лодка. По някой важен господин пристигал на брега с личните си гребци и оставал в къщата с майката на Нел за няколко дни, седмици или месеци. В края на престоя тя винаги започвала да крещи на госта си, което Харв и Нел чували дори през плътните стени на крепостта, и когато на посетителя му идвало до гуша от всичко това, той се връщал обратно на кораба и отплавал, а лошата царица оставала разплакана на брега с разбито сърце. Принцеса Нел, която в началото мразела мащехата си, започнала да я съжалява в известен смисъл и да си дава сметка, че царицата е затворена в затвор, който сама е сътворила и който бил още по-мрачен и студен от Черната крепост.
Един ден в залива се появила тримачтова платноходка с червени платна и на брега слязъл един червенокос мъж с червена брада. Също като другите посетители, и той се нанесъл да живее при царицата и останал там известно време. За разлика от останалите той се интересувал от Черната крепост и на всеки няколко дни стигал с коня си до портата й, пипал дръжките и се разхождал наоколо с вперен поглед във високите й стени и кули.
През третата седмица от престоя му Нел и Харв чули с изненада, че дванайсетте катинара на портата се отключват един по един. Червенокосият влязъл. Когато видял Нел и Харв, той се изненадал не по-малко от тях самите.
— Кои сте вие? — попитал с ниския си, дрезгав глас.
Принцеса Нел отворила уста да отговори, но Харв я спрял.
— Вие сте посетителят — рекъл той. — Представете се.
Като чул това, лицето на мъжа станало почти толкова червено, колкото била и косата му, при което той се отправил към Харв и го фраснал през лицето със свития си юмрук.
— Аз съм барон Джак — казал той, — и можеш да смяташ, че това беше визитната ми картичка. — След това напук се прицелил да ритне принцеса Нел; кракът му обаче, покрит с тежката метална броня, бил твърде бавен, и като си спомнила уроците на Динозавър, принцеса Нел го избягнала лесно. — Вие трябва да сте двата плъха, за които ми разказа царицата — сетил се мъжът. — Досега трябваше да сте умрели — да са ви изяли троловете. Е, нищо, това ще стане тази вечер и утре крепостта ще бъде моя! — Той хванал Харв и започнал да връзва ръцете му с едно здраво въже. Принцеса Нел забравила уроците си и се опитала да го спре, при което той сграбчил и нея за косата и също я вързал. След няколко секунди вече и двамата лежали безпомощни на земята. — Ще видим как ще се справите с троловете тази нощ! — казал барон Джак и след като дарил и двамата с по един плесник и един ритник ей така, за нищо, излязъл през портата и заключил отново дванайсетте катинара.
Принцеса Нел и Харв чакали дълго, докато залезе слънцето, за да се съживят нощните й приятелчета и отвържат нея и Харв. Принцеса Нел им обяснила, че злата царица си има нов любовник, който възнамерява да вземе крепостта за себе си.
— Трябва да се борим с него — заявила Пурпур.
Както принцеса Нел, така и всичките й приятели много се изненадали, като чули това, защото обикновено Пурпур била търпелива, мъдра и съветвала да не се стига до бой.
— Черното има много нюанси — обяснила тя — и немалко са случаите, когато скритият начин е най-добър; някои неща обаче са си само лоши и трябва да бъдат преследвани до смърт.
— Ако не беше човек, щях да го размажа с единия си крак — казал Динозавър, — но не през деня. А дори и през нощта царицата е вещица и приятелите й притежават зли сили. Ще ни трябва план.
