Когато барон Джак се върнал в Черната крепост на другия ден, много се ядосал, защото видял въжетата накуп на земята, без обаче каквито и да било кости, строшени и глозгани от троловете. Той връхлетял в крепостта с извадена сабя, ръмжейки, че собственоръчно ще убие Харв и принцеса Нел; когато влязъл в столовата обаче, се спрял стъписан, защото видял, че за него е приготвено грандиозно угощение върху масата: цели самуни препечен хляб, делви с прясно масло, печен дивеч, печено прасенце, грозде, ябълки, сирене, бульон и вино. Харв и принцеса Нел били застанали до масата, облечени като слуги.
— Добре дошъл в крепостта ви, барон Джак — казала принцеса Нел. — Както виждате, ние — вашите нови слуги — сме ви приготвили лека закуска, която се надяваме да харесате. — Всъщност Патето било приготвило всичката храна, но тъй като действието се развивало през деня, то се било превърнало отново в малка играчка, заедно с всички останали нощни приятелчета.
Гневът на барон Джак се стопил, докато алчният му поглед обхождал масата.
— Ще опитам някои неща — решил той, — но дори и една храна да не е идеална или ако не ми сервирате както трябва, веднага ще набуча главите ви на портата на крепостта! — И той щракнал с пръсти пред лицето на Харв.
Харв се ядосал и щял да изръмжи нещо в отговор, но принцеса Нел си спомнила думите на Пурпур, която била казала, че скритият начин е най-добър. Тя рекла със сладкото си гласче:
— За лошо обслужване ще заслужаваме точно това.
Барон Джак започнал да се храни и толкова отлично било приготвило всичко Патето, че веднъж като започнал, баронът не могъл да се спре. Той постоянно изпращал Харв и Нел в кухнята да му носят още храна и макар че през цялото време им намирал кусури и ставал от масата да ги бие, очевидно бил решил, че са му по-ценни живи, отколкото мъртви.
— Понякога, освен това, горял кожата им с цигарите си — прошепна Нел.
Буквите на страницата на „Буквара“ се промениха.
— А освен това принцеса Нел започнала да пишка червено — продължи Нел, — защото баронът бил един много лош човек. И истинското му име не било барон Джак. Истинското му име било Бърт.
Докато Нел говореше, приказката в книгата се променяше.
— И Харв не можел да си използва ръката заради китката, поради което трябвало да носи всичко с една ръка, и това също било така, защото Бърт бил лош човек и бил ударил Харв много лошо — допълни тя.
След дълго мълчание „Букварът“ отново проговори, но изведнъж красивият глас на викторианката, която бе разказвала приказката, беше станал плътен и дрезгав и се запъваше по средата на думата.
