Барон Бърт ял целия ден, чак докато залезе слънцето.

— Подпрете вратите — казало едно пискливо гласче, — иначе троловете ще ни погнат!

Думите дошли от дребничък мъж в костюм и цилиндър, който току-що бил нахълтал през вратата и наблюдавал нервно залеза.

— Кой е тоя пискливко, дето ми нарушава вечерята? — изръмжал барон Бърт.

— Това е нашият съсед — отвърнала принцеса Нел. — Вечер идва да ни посещава. Моля ви, нека да седне до камината.

Барон Бърт го изгледал подозрително, но в този момент Харв сервирал един вкусен ягодово-сметанов пай пред него и той напълно забравил за дребничкия мъж, докато след няколко минути пискливият глас не прозвучал отново:

Имало веднъж барон на име Бърт,който бил силен и непобедим.От него и мечките треперели даже,но след напитка или двеи името си той не можел да каже.

— Кой смее да се подиграва на барона!? — изръмжал барон Бърт и свел поглед, за да види как новият посетител се е подпрял весело на бастунчето си и вдига чаша, като че ли да пие за негово здраве.

Не се гневете, Ваша светлост,и не се бавете, в леглото отидете,защото беше дълъг дени вий сте вече много изморен,та може мокър скоро да ви е чаталът.

— Донесете ми буре с бира! — извикал барон Бърт. — И още една за тоя келеш, та да видим тогава кой носи повече на пиене.

Харв дотъркалял две бурета със силна бира в стаята. Барон Бърт вдигнал едното към устата си и го изпразнил на една глътка. Малкото човече на пода направило същото.

После били донесени два мяха с вино и отново и баронът, и малкото човече ги опразнили без проблем.

Най-накрая били донесени и две бутилки силна ракия, а баронът и малкото човече започнали да се редуват на глътки, докато не опразнили и двете бутилки. Баронът бил стъписан от издръжливостта на човечето на алкохол; то обаче си стояло изправено и трезво, докато барон Бърт вече бил доста пиян.

Накрая човечето извадило една малка бутилка от джоба си и рекло:

За младия момък бирата добра е,докато големите вино предпочитат.Ракията е тая,дето пасва най на краля,но сравнена с лунна светлина,тя е детска залъгалка.

Малкото човече отпушило бутилката и отпило, след което я подало на барон Бърт. Баронът изпил една глътка и незабавно заспал в стола си.

— Мисията завършена — рекло човечето, като направило дълбок поклон с цилиндър в ръка, при което се видели две дълги космати уши — защото това било не някой друг, а самият Питър.

Принцеса Нел хукнала към кухнята да каже на Динозавър, който седял до камината с дълъг прът в ръка, с който ровел въглените и постоянно го обръщал, за да го направи колкото може по-остър.

— Той заспа! — прошепнала тя.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги