Къщата на управителя Муър беше толкова слабо осветена и така пълна с разни стари неща, че на някои места дори Нел трябваше да минава странично. От един корниз, който вървеше покрай всички стени на стаята на половин метър под тавана, висяха дълги ленти от пожълтяла оризова хартия, обсипани с големи китайски йероглифи и напръскани с червени печати. Нел последва Рита в една още по-малка, тъмна и претъпкана стаичка, чиято основна украса беше големият портрет на някакъв свиреп мъж с мустаци тип Фу Манчу, брадичка и бакембарди, които изникваха пред ушите му и стигаха чак до под мишниците му. Мъжът носеше изкусно изработена броня и ризница, украсени с лъвски глави. Без да се усети, Нел отстъпи назад от тази страховита картина, препъна се в макета на голяма гайда, проснат на пода, и се блъсна в някаква огромна калайдисана медна кофа, която пък произведе невероятно шумни звуци. От една равна цепнатина на възглавничката на палеца й шурна кръв и Нел си даде сметка, че кофата се използва като склад за съхраняване на стари ръждясали саби от най-различен вид.
— Добре ли си? — попита Рита. От две стъклени врати зад нея идваше синкава светлина, която обливаше гърба й. Нел постави палеца в устата си и се опита да се вземе в ръце.
Стъклените врати водеха към градината на управителя — едно изобилие от най-различни видове мушкато, класица, глициния и изпражнения от уелските кученца. От отсрещната страна на едно малко езерце в бледо бежов цвят се издигаше малка градинска постройка. Също като тази и тя беше построена с тухли от червено-кафяв камък, а покривът се състоеше от плочи с незаравнени краища от зелено-сив аспид. Самият управител Муър можеше да бъде описан как зад един екран от някак дългокраки рододендрони работи неуморно с лопатката си под непрестанния тормоз на хапещите глезените му уелски кученца.
Риза не носеше, но пък виж,
Преди да успее да го разгледа по-подробно, той грабна ризата си от облегалката на един градински стол и си я наметна. След това подложи кученцата на двуминутна тренировка по спазване на вътрешния ред, като използваше едно местенце с покрити с мъх плочи като парадна плаца, за да критикува строго поведението им с достатъчно висок тон, че да се чува и през стъклената врата. Кученцата се направиха, че слушат внимателно. В края на представлението управителят Муър излетя през стъклената врата.
— Само след минутка ще бъда на ваше разположение — каза той и изчезна в една задна стаичка за четвърт час.
Когато се върна, вече беше облечен в костюм от груб вълнен плат и пуловер с едра плетка над една доста прилично изглеждаща бяла риза. Последният артикул бе твърде фин, за да попречи на останалите да му дерат кожата, но управителят Муър беше стигнал до онази възраст, в която мъжете могат да се подлагат и на най-жестоките дразнения — уиски, пури, вълнени дрехи и гайди, без да усещат нищо или поне без да се издават, че го усещат.
— Съжалявам, че нахълтахме така — каза Рита, — но когато натиснахме звънеца, никой не ни отвори.
— Не му обръщам внимание — отвърна управителят, но не беше съвсем убедителен. — Имам си причина да не живея там горе — и той посочи нанякъде, което по всяка вероятност беше посоката на анклава Нова Атлантида. — В момента се опитвам да проследя кореновата система на една пуста лоза чак до основата. Страхувам се, че може да се окаже кудзу. — Управителят примижа, с очи, докато изговаряше тази дума и понеже Нел не знаеше какво значи, тя предположи, че ако кудзу е нещо, което, може да бъде нападнато със сабя, изгорено, стъпкано, пребито с тояга или взривено, то няма да издържи дълго в градината на управителя Муър — ако той се захванеше с това, де.
— Дали ще привлека вниманието ви с чай? Или — и той се обърна към Нел — малко горещ шоколад?
— Би било чудесно, но аз не мога да остана — рече Рита.
— Тогава ще те изпратя до вратата — каза управителят и се изправи. Рита малко се изненада от рязката му готовност, но само след секунда вече яздеше Яйчена черупка по посока на Воденицата.
— Хубав ден — измънка управителят от кухнята. — Много е мило от нейна страна, че направи всичко това за теб. Наистина е много почтена жена. Може би не е от тези, които се справят кой знае колко добре с децата. Особено странните деца.
— Аз вече тук ли ще живея, сър? — попита Нел.
