През това време Патето както винаги си намираше някаква работа из лагера им: почистваше и приготвяше храна за всички, переше дрехите върху камъните в реката, кърпеше дрехите, които бяха пострадали по време на скиталчествата им. Питър не можеше да си намери място. Говореше бързо, но не бе научил трика на четенето, поради което книгите от библиотеката на крал Сврака не му вършеха работа, освен да си постила хралупата за спане. Получи навика да тършува из заобикалящите ги гори, особено тези на север. В началото отсъстваше по за няколко часа, но един път остана в гората цяла нощ и се върна чак на следващия ден по пладне. След това започна да обикаля с дни наред.
Един ден Питър изчезна в горите на север, прегърбен под тежестта на огромен вързоп, и повече не се върна.
Веднъж Нел беше на моравата и събираше цветя, когато някаква изискана дама — вики — се запъти към нея на кон. Когато дамата се приближи, Нел видя с изненада, че конят беше Яйчена черупка, а дамата — Рита, облечена от главата до петите с дрехи, каквито носеха дамите-вики: дълга рокля, шапка за езда, седло и всичко останало.
— Много си красива — възкликна Нел.
— Благодаря, Нел — отвърна Рита. — Искаш ли и ти да изглеждаш така, поне за мъничко? Приготвила съм ти изненада.
Една от жените, които живееха във Воденицата, беше модистка и бе ушила изцяло на ръка рокличка за Нел. Рита бе донесла рокличката със себе си и помогна на Нел да се преоблече направо там, по средата на полянката. След това среса косата й и дори пъхна няколко диви цветя в нея. Накрая й помогна да се качи на Яйчена черупка и заедно поеха обратно към Воденицата.
— Днес ще трябва да оставиш книгата си тук — каза Рита.
— Защо?
— Ще те водя в анклава Нова Атлантида и ще минаваме през решетката-глутница — отвърна Рита. — Управителят Муър ми каза, че на никаква цена не бива да ти позволявам да пренасяш книгата през решетката. Каза, че това само щяло да обърка нещата. Знам, че искаш да ме попиташ защо, но аз самата нямам отговор.
Нел се качи по стълбите, като се препъна на няколко пъти в дългите си поли и остави „Буквара“ в своето малко кътче. След това отново яхна заедно с Рита Яйчена черупка. Минаха по едно малко каменно мостче над водното колело и започнаха да навлизат в гората, докато Нел взе да чува слабото жужене на охранителните аеростати. Яйчена черупка намали ход и внимателно прекоси полето от блестящи носещи се сълзички. Нел дори протегна ръка и докосна една, след което си дръпна бързо ръката, макар че тя не й бе направила нищо, освен да се дръпне. Отражението на лицето й се плъзна назад по повърхността на аеростата, докато минаваха покрай него. Яздиха известно време през територията на Нова Атлантида, без да виждат нищо друго, освен дървета, диви цветя, поточета, често срещаната катеричка и елени.
— Защо виките имат толкова голям анклав? — попита Нел.
— Никога не ги наричай вики — нареди й Рита.
— Защо?
— Това е дума, използвана от хората, които не ги харесват и искат да се изразят по лош, враждебен начин за тях — отговори й Рита.
— Нещо като пейоративен термин? — попита Нел.
Рита се засмя по-скоро нервно, отколкото изненадано.
— Точно така.
— Защо атлантяните имат толкова голям анклав?
— Ами, всяка филозона си има начин на живот и Някои начини на живот са по-добри в правенето на пари от други, поради което някои имат повече територия от другите.
— Какво искаш да кажеш — различен начин ли?
— За да печелиш пари, трябва да работиш много — да живееш по определен начин. Всички атлантяни живеят по този начин, той е част от културата им. Нипонците също. Поради което нипонците и атлантяните имат толкова пари, колкото всички други филозони взети заедно.
— Ти защо не си атлантянка?
— Защото не искам да живея по този начин. Всички хора в Давтейл обичат да произвеждат красиви неща. За нас нещата, които правят атлантяните — да се обличат с типичните им дрехи, да прекарват години наред в училище — не са толкова важни. Подобни занимания не биха ни помогнали да правим красиви неща, разбираш ли? По-скоро предпочитам да си нося дънките и да си правя хартия.
— И синтетичният компилатор може да прави хартия — възрази Нел.
— Но не такава, каквато харесват атлантяните.
— Тогава ти правиш пари от твоята хартия, само защото атлантяните правят пари, като работят много — заключи Нел.
Лицето на Рита почервеня и тя остана безмълвна известно време. След това каза със суров тон:
— Нел, трябва да питаш книгата си за значението на думите
