— Всички техномедийни начинания имат една и съща структура — обясни господин Ода, който се размърда за първи път от известно време насам. До този момент между оркестъра и тълпата се бе образувала доста добра хармония и доста голямо количество хора танцуваха живо — кой по-изискано, кой по-примитивно. — Трикрак триножник. — Ода протегна юмрука си и започна да отваря един по един пръстите си, докато изричаше това. Миранда забеляза, че пръстите му са кокалести и криви, сякаш доста често бяха счупвани. По всяка вероятност господин Ода беше ветеран в практикуването на някое бойно изкуство, което сега бе тотално отречено от повечето нипонци заради намека за принадлежност към нисш социален слой. — Крак номер едно: нова технологична идея. Господин Бек. Крак номер две: адекватна финансова подкрепа. Господин Ода. Крак номер три: човекът на изкуството.
Господата Век и Ода погледнаха многозначително към Миранда. Тя отметна глава назад и успя да се разсмее доста стабилно, като удари онази приятна точка в диафрагмата си. Усещането беше приятно. Разклати глава, като позволи на косата си да се развее свободно в двете посоки зад раменете й. След това се наведе напред през масата и закрещя, за да могат да я чуят сред звуците от оркестъра:
— Момчета, трябва доста да сте закъсали. Моята песен е вече изпята. В тази зала има поне половин дузина интерактори, които са с по-добри перспективи от мен. Карл не ви ли обясни това? От шест години съм се завряла в една сцена за телесни изпълнения и работя за детски продукции. Не съм звезда.
— Звезда означава майстор в изпълнението на традиционните интерактиви, които са точно технологията, която се опитваме да надскочим — отвърна господин Бек леко пренебрежително, че тя не е схванала за какво става въпрос.
Господин Ода посочи оркестъра.
— Нито един от тези хора не беше професионален музикант — някои не бяха дори и аматьори. Музикалните умения нямат нищо общо с това — те бяха хора на изкуството от нов тип, които са се родили твърде рано.
—
— О, Боже — възкликна Миранда, защото бе започнала да схваща за какво става въпрос. За първи път повярва, че онова, за което говореха Бек и Ода — каквото и да беше то, — представляваше една реална възможност. Което означаваше, че тя бе деветдесет процента убедена, макар само Бек и Ода да си даваха сметка за това.
Мястото беше прекалено шумно за разговори. Един от танцуващите се блъсна в стола на Миранда и за малко да падне върху нея. Бек се изправи, заобиколи масата и протегна едната си ръка, за да я покани да танцуват. Миранда погледна дионисиевата веселба на дансинга и разбра, че единственият начин да бъде в безопасност, бе да се присъедини към нея. Тя взе иглата — морско конче от масата и последва Бек насред танцуващата тълпа. Когато си я закарфичи, иглата започна да просветва и Миранда усети как в песента се влива нова нотка.
През целия горещ следобед Нел се катерила с мъка по безкрайните криволичещи склонове. От време на време посягала и бръквала в чантата, която висяла на кръста й, вземала шепа от пепелта на Пурпур и я разпръсквала зад себе си като семена. Винаги, когато спирала да си почине, хвърляла поглед към изгорялата пустиня, която току-що била пресякла: светлокафява равнина, маркирана на някои места от червеникаво-кафяви късове вулканична скала, петна с ароматни сивкаво-зелени храсти, които висели като хлебна плесен по всички части на завет от вечния вятър. Била таила надеждата, че като изкатери предната част на тази планина, ще се издигне над праха, но той я преследвал и покривал устните и пръстите на краката й през цялото време. Когато вдишвала през носа си, това само жулело още повече пресъхналите й ноздри, поради което се била отказала да усеща миризмата на каквото и да било. В късния следобед обаче из планината се разнесъл хладен и влажен полъх, който освежил лицето й. Тя поела дълбоко от него, като се надявала да запази частица от хладния въздух, преди той да се е разнесъл надолу към пустинята. Миришел на вечнозелени растения.
