Господин Ода поклати глава някак виновно.
— Аз доскоро не бях имал удоволствието да се познавам с него.
— Навремето правехме
— Вие сте интерактор?
Господин Бек изръмжа иронично. Една пъстра копринена носна кърпа разцъфна в ръката му и той си изтри носа бързо и чисто, като добре обигран потребител на енфие.
— Аз съм техничарче — каза след това.
— Програмирате интерактиви?
— Това е само една от дейностите ми.
— Занимавате се и с осветлението и цялата техническа работа? Или само с дигиталните джаджи? Или пък с нанотехниката?
— Тия неприятни разделения никак не ме интересуват. Едно-единствено нещо ме интересува — отвърна господин Бек и вдигна показалеца си, който завършваше с много голям, но идеално обработен на маникюристка нокът — и това е използването на техниката за разкриване на значение.
— В днешно време това покрива страшно много неща.
— Да, но не би трябвало да е така. Което ще рече, че разграничението между всичките тия области е измислено.
— А какво лошо има в това просто да се програмират интерактиви?
— А, нищо, нищо — вдигна рамене господин Бек, — както няма и нищо лошо в традиционния театър на живо или пък, като сме подхванали темата, на това да си седиш край лагерния огън и да си разказваш разни истории, както много обичах да правя в младежките си години. Докато обаче могат да се намират нови начини, моята работа на техничарче се състои в това да ги намирам. Вашето изкуство, уважаема госпожо, е да интерактирате. Търсенето на нова техника е моето.
Шумът, който долиташе от оркестъра, бе започнал да пулсира неритмично. Докато тримата си говореха, пулсациите се поорганизираха в някакъв ритъм и станаха по-стабилни. Миранда се извърна, за да види хората на дансинга. Всички бяха застанали с отнесени изражения на лицата и се бяха концентрирали в нещо си. Иглите им във вид на морски кончета вече блестяха като побъркани и на всеки удар от ритъма на музиката премигваха заедно в абсолютно бяло. Миранда си даде сметка, че по някакъв начин иглите са свързани с нервната система на носещите ги и че си говореха една на друга, като по този начин създаваха заедно музиката. Един китарист подхвана някаква импровизирана мелодична линия насред постепенно организиращата се смесица от звуци. Когато всички танцуващи чуха мелодията, звукът започна да се организира около нея. В момента подаваха общата обратна връзка. Някаква млада жена започна да припява съвсем неопределено тананикане, което звучеше напълно импровизирано. Тя обаче продължи и постепенно се получи мелодия. Музиката все още беше странна и безформена, но постепенно се приближаваше към това, което човек може да чуе на професионален запис.
Миранда се извърна отново с лице към господин Бек.
— Мислите, че сте изобретили нов начин за разкриване на значенията чрез технологиите…
— Среда.
— Нова среда, която може да ми помогне да се добера до това, което търся. Защото когато става въпрос и за значение, законите на вероятността могат да бъдат нарушени.
— В твърдението ви има две грешни предпоставки. Първо: аз не съм изобретил средата. Други са направили това, може би с различна цел, а аз просто се натъкнах на нея или по-точно — получих откровение. А що се отнася до законите на вероятността, милейди, те не могат да бъдат нарушени, както не може да бъде нарушен който и да било математически принцип. Законите на физиката и математиката обаче са като координатна система, която съществува само в едно измерение. Може пък да има и друго измерение, перпендикулярно на първото и невидимо за законите на физиката, което освен това да съдържа същите неща с различни правила, записани в сърцата ни, на едно дълбоко място, където не можем да стигнем, за да ги прочетем, освен чрез сънищата и мечтите си.
Миранда погледна към господин Ода, като се надяваше да й смигне или нещо такова, но той се бе вторачил в дансинга с изключително сериозно изражение, сякаш сам беше потънал в дълбоки размисли, и кимаше едва забележимо. Миранда си пое дълбоко дъх и въздъхна.
Когато отново вдигна поглед към господин Бек, той я гледаше и виждаше любопитството й по отношение на господин Ода. Обърна едната си ръка с дланта нагоре и потърка възглавничката на палеца си във връхчетата на останалите пръсти.
Значи от Век идваха идеите, а от Ода — парите. Най-старите и проблемни отношения в технологичния свят.
— Трябва ни трети участник — каза господин Век, измъквайки я от мислите й.
— За да направите какво? — попита Миранда с едновременно нападателен и защитаващ се тон.
