Диамантената ера полностью

Освен двете едночасови занимания всяка сутрин и всеки следобед, госпожица Ужасян разполагаше с вниманието на целия ученически състав веднъж сутрин, веднъж на обяд и веднъж вечер. През това време основната й функция беше да въвежда ред сред учениците; публично да възпитава тия овце, които така се бяха разхайтили от последното им общо събиране; да ги дарява с всички случайни прозрения, които я бяха осенили напоследък; и накрая, с преподобен глас да дава думата на отец Кокс — местния викарий, който повеждаше ученичките в обща молитва. Освен това госпожица Ужасян разполагаше с всички ученички по два часа всяка неделна сутрин и имаше правото да ги държи и по осем часа в събота, ако случайно решеше, че имат нужда от допълнителни напътствия.

Първият път, когато Нел седна в една от класните стаи на госпожица Ужасян, тя откри, че чинът й е поставен съвсем целенасочено точно зад този на друго момиче така, че да не може да вижда нищо друго, освен панделката на момичето. Нел стана, опита се да го премести и разбра, че той е застопорен за пода. Всъщност всички чинове бяха поставени в идеална подредба така, че да гледат в една и съща посока — което ще рече към госпожица Ужасян или една от двете й асистентки — госпожица Посудова и госпожица Блюдова.

Госпожица Посудова им преподаваше История на англоговорящите народи, която започваше с римляните и продължаваше с норманския завоевателен поход, Великото преселение, Войната на розите, Ренесанса и Гражданската война; в стихията си обаче влизаше, едва когато стигнеше до управлението на крал Джордж, на което място тя изпадаше в ярост, докато обясняваше недостатъците на този монарх-сифилистик, който вдъхновил правилно мислещите американци да се отделят отвратени. Изучаваха най-гадните части от Дикенс, за който госпожица Посудова много внимателно обясни, че се наричало Викторианска литература, защото била написана по време на управлението на кралица Виктория I, но всъщност била за предвикторианската епоха и че обичаите на оригиналните викторианци — тези, които били построили старата Британска империя — били всъщност реакция срещу онова особено неприятно поведение, с което се славели родителите и прародителите им, и толкова убедително обрисувано от Дикенс — техният най-популярен романист.

Всъщност момичетата трябваше да седят на чиновете си и да играят в няколко интерактива, които показваха какво е било да се живее по онова време: по принцип не много хубаво, дори ако се избереше опцията, която изключваше всички възможни болести. В този момент се намесваше и госпожица Блюдова, която трябваше да каже, че ако си мислите, че това е страшничко, то вижте само как са живеели бедните хора в края на двайсети век. И наистина, след като на ученичките им беше разказано как е живеело едно дете в самия Вашингтон, окръг Колумбия през деветдесетте години на двайсети век, повечето от тях трябваше да се съгласят, че биха предпочели приют за бедни в пред-Викторианска Англия пред същото в края на двайсети век.

Всичко казано дотук подготвяше почвата за едно паралелно изследване в три части на Британската империя, Америка преди Виетнам и най-нова и съвременна история на Нова Атлантида. По принцип госпожица Блюдова се занимаваше с по-съвременните неща, както и всичко, което имаше някаква връзка с Америка.

Госпожица Ужасян се оправяше с голямата отплата в края на всеки час и на всяка учебна част. Тя нахълтваше, за да обясни до какво заключение е трябвало да стигнат и да се увери, че всички са стигнали до него. Имаше освен това навика да се спуска като хищник в класната стая и да ожулва кокалчетата на всяко момиче, което си позволяваше да шепти, да прави физиономии на учителките, да подава бележки, да си драска нещо, да се заплесва, да се върти, да се чеше, да си бърка в носа, да въздиша или да се е отпуснало на чина.

Очевидно тя седеше в подобния си на килер кабинет в съседство с класната стая и ги наблюдаваше на монитори. Един ден в часа по Радост Нел с неохота попиваше една лекция върху Програмата за вземане и даване под наем. Когато чу зад себе си как скърцащата врата на кабинета на госпожица Ужасян се отваря със замах, и тя като всички останали момичета потисна паническия порив да се огледа назад. Нел чу приближаването на токчетата на госпожица Ужасян по нейната пътека, чу и свистенето на линийката и изведнъж кокалчетата на ръцете й изтръпнаха от болка.

— Оправянето на прическата е лично, а не обществено занимание, Нел — каза госпожица Ужасян. — Другите момичета знаят това; надявам се, че вече и ти го знаеш.

Лицето на Нел пламна и тя обгърна болната си ръка със здравата, за да направи нещо като превръзка. Не можеше да разбере какво става, докато едно от другите момичета не улови погледа й и не направи движение като с отвертка с показалеца си по посока на едното си слепоочие: очевидно Нел бе навивала кичурче коса около пръста си, което правеше много често, докато четеше „Буквара“ или пък мислеше усилено за нещо.