Вратата се отвори с трясък. Госпожица Ужасян влезе с тежки крачки, отмести Нел с един замах, постави двете си ръце върху раменете на Елизабет и я избута към вратата.
Няколко дни по-късно Елизабет замина на дълга ваканция с родителите си, през която се прехвърляха от един анклав в друг с частния кораб на семейството, после минаха през Тихия океан и Северна Америка и накрая стигнаха до самия Лондон, където се установиха за няколко месеца. През първите няколко дни Нел получи едно писмо от нея, а Фиона — две. След това не получиха никакъв отговор на писмата си и накрая спряха да се опитват да я достигнат. Името на Елизабет беше махнато от списъка на ученичките за допълнителната програма.
Нел и Фиона продължиха да дерзаят. Нел беше стигнала до това състояние, в което можеше по цял ден да преписва старите книги, без всъщност да запомни нито една дума. През първите седмици на допълнителното обучение тя бе изплашена; всъщност беше се изненадала от нивото на собствения си страх и беше стигнала до извода, че Авторитетът — дори когато се прилага без насилие, може да бъде също толкова разстройващо нещо, колкото всичко, на което бе станала свидетел през предишните години от живота си. След инцидента с Елизабет тя беше отегчена в продължение на много месеци, след това бясна за известно време, докато не си даде сметка в един разговор с Патето и Пурпур, че собственият й гняв я яде отвътре. Поради това положи съзнателни усилия и се върна към състоянието на отегчение.
Причината, поради която беше побесняла, се състоеше в това, че преписването на книгите си бе непростимо губене на време. Безкрайни бяха нещата, които можеше да научи от четенето на „Буквара“ през всичките тези осем часа. Поради същата причина и нормалната програма на Академията на госпожица Матисън също щеше да си върви като хората. Измъчваше я ирационалността на това място.
Един ден тя се върна от умивалнята и видя с изненада, че Фиона не е преписала и една страница, макар че бяха прекарали там няколко часа.
След този случай Нел започна редовно да наглежда колко страници е изписала Фиона. Забеляза, че Фиона не спираше да пише, но не обръщаше никакво внимание на старите книги. При завършването на всяка страница тя я сгъваше и я поставяше в чантичката си. От време на време спираше, взираше се през прозореца с отнесен поглед няколко минути, след което подновяваше писането си; или пък поставяше и двете си ръце на лицето си и започваше да се поклаща напред-назад в стола си, преди да се отдаде на дълго писане, което можеше да покрие няколко страници за също толкова минути.
Госпожица Ужасян се понесе из стаята един късен следобед, взе купа с изписани страници от чина на Нел, прехвърли ги набързо и позволи на брадичката си да изпише дъга от няколко градуса. Това почти незабележимо подобие на кимване беше нейният начин да каже, че Нел е освободена за деня. Нел бе разбрала, че един от начините, по които госпожица Ужасян показваше властта си над момичетата, беше да дава израз на желанията си чрез възможно най-трудно забележимите знаци, поради което подсъдимите й бяха принудени да я гледат напрегнато през цялото време.
Нел си тръгна; след като направи няколко крачки по коридора обаче, тя се обърна, промъкна се до вратата и надникна през прозорчето й в класната стая.
Госпожица Ужасян беше извадила сгънатите листове от чантата на Фиона и сега ги четеше, докато ходеше напред-назад из стаята с ритъма на бавно полюшващо се махало — едно опустошително и застрашително движение. Фиона седеше на стола си с наведена глава и свити напред рамене, като да се предпази от нещо.
След като чете страниците цяла вечност, госпожица Ужасян ги остави на бюрото си и направи кратко изказване, като поклащаше главата си с безнадеждно разочарование. После се обърна и излезе от стаята.
Когато Нея стигна до Фиона, раменете на последната продължаваха да потръпват безмълвно. Нел обгърна Фиона с ръце, която накрая започна да си поема дъх на пресекулки. През следващите няколко минути стигна постепенно до онзи етап на плаченето, в който тялото като че ли се подува и започва да се дави в собствените си флуиди.
Нел потисна желанието си да прояви нетърпение. Като всички останали момичета, и тя знаеше, че бащата на Фиона бе изчезнал няколко години преди това и не се беше върнал. Носеха се слухове, че е на официална и много важна мисия; с течение на времето обаче тази представа постепенно отстъпи пред подозрението, че се е случило нещо неописуемо. Най-лесното за Нел щеше да бъде да изтъкне, че тя самата е минала през много по-лоши неща. Като виждаше обаче колко е нещастна Фиона, тя трябваше да преосмисли възможността в момента Фиона да е в много по-лоша ситуация.
