— Когато бях дете, ходех на курс по карате — каза госпожица Матисън за голяма изненада на момичетата. — Отпаднах след няколко седмици. Не можех да го понасям. Мислех, че сенсеят ще ме научи как да се защитавам, когато съм на улицата със скейтборда си. Първото нещо, което той ме накара да направя обаче, бе да мета пода. След това ми каза, че щом искам да се защитавам, да съм си купела пушка. Отидох на другата седмица и той пак ме накара да мета пода. Спуквах се от метене. Кажете ми сега какъв беше смисълът на всички това?
— Да се научите на смирение и самодисциплина — отвърна Нел. Тя самата се беше научила на това от Доджо преди много време.
— Точно така. Това са морални качества. Моралните качества са тези, върху които се гради едно общество в крайна сметка. Целият просперитет и технологични постижения не вършат никаква работа без тази основа — научихме го в края на двайсети век, когато стана старомодно да се учат такива неща.
— Но как можете да кажете, че това е морално? — възкликна Фиона. — Госпожица Ужасян не е морална. Толкова е жестока.
— Госпожица Ужасян не е от хората, които бих поканила в къщата си на вечеря. Не бих я наела и като гувернантка за децата си. Нейните методи на мен не са ми присъщи. Хора като нея обаче са незаменими. Най-трудното нещо на света е да накараш образованите западняци да се придържат един към друг — продължи госпожица Матисън. — Това им е работата на хора като госпожица Ужасян. Трябва да им простим недостатъците. Тя е като въплъщение на божество — вие, деца, какво знаете за въплъщенията на божества? Тя е физическият израз на един принцип. Този принцип е, че извън уютните и добре защитени граници на нашата филозона съществува един жесток свят, който ще дойде и ще ни нарани, ако не внимаваме. Не е лесна нейната работа. На всички трябва да ни е жал за госпожица Ужасян.
Набраха големи букети от попадийно семе със светло и тъмно виолетови цветове и се върнаха в училището, където ги поставиха във вази във всяка стая, а най-големия букет оставиха в кабинета на госпожица Ужасян. След това пиха чай с госпожица Матисън, а после всеки се прибра у дома.
Нел не можа да се съгласи с това, което беше казала госпожица Матисън; откри обаче, че след този разговор нещата станаха много по-прости. Сега вече неовикторианците й бяха съвсем ясни. Обществото се бе превърнало по някакъв магически начин в подредена система, също като елементарните компютри, които конструираха в училище. Сега, когато Нел вече знаеше всички правила, тя можеше да я накара да прави каквото пожелае.
„Радост“ придоби предишното си положение на съвсем леко неприятно преживяване, което оставаше само по периферията на чудесните учебни дни. Госпожица Ужасян я застигаше с линийката си от време на време, но въобще не толкова често, дори когато се чешеше или отпускаше на чина.
На Фиона Хакуърт й беше по-трудно и само след няколко месеца отново бе в списъка за допълнително обучение. Няколко месеца по-късно тя съвсем престана да идва на училище. Обявено беше, че двете с майка й се преместили да живеят в Атлантида/Сиатъл, а адресът й бе поставен на стената в залата за тези, които искаха да й пишат писма.
Нел обаче подочу разни работи за Фиона от другите момичета, които бяха подслушали разговорите на родителите си. След като бяха изминали година-две от отпътуването й, се разнесе слухът, че майка й получила развод — нещо, което в тяхното племе ставаше само в случаите на изневяра или насилие. Нел написа на Фиона дълго писмо, в което й казваше, че ужасно съжалява, ако баща й е бил груб с нея, и че й предлага подкрепата си, ако нещата стоят така. Няколко дни по-късно тя получи кратко съобщение, в което Фиона защитаваше баща си срещу всички обвинения. Нел написа ново писмо, за да се извини, но повече не получи никаква вест от Фиона Хакуърт.
Около две години по-късно новинарските линии се изпълниха със смайващи съобщения за младата наследница Елизабет Финкъл-Макгроу, която била изчезнала от фамилното имение в покрайнините на Лондон и уж била забелязана в Лондон, Лос Анджелис, Хонконг, Маями и множество други места в компанията на хора, за които се подозирало, че са висши служители в „Криптнет“.
Хакуърт се събуди от един сън на неподражаемо удоволствие и осъзна, че не е било сън; членът му беше вкаран в някого и той пушеше към еякулацията си като локомотив. Представа си нямаше какво става; но не можеше ли да му бъде простено за това, че е направил грешка? Мръдна насам, побутна натам и най-сетне се прехвърли отвъд прага, докато гладките мускули на въпросния тракт осъществяваха гръбначно-мозъчния си алгоритъм.
