Сечището, което се виждало смътно през дърветата отпред, било много приятна гледка, защото горите на крал Койот били непреодолимо гъсти и загърнати в хладни мъгли. Сред облаците започнали да се провират лъчи слънчева светлина. Принцеса Нел решила да си почине на откритото пространство и, ако извади малко късмет, да се погрее на слънце. Когато обаче стигнала до сечището, открила, че това въобще не е покрита с цветя зелена поляна, както била очаквала; по-скоро било един откос, прорязан през гората при преминаването на някаква титанична сила, която била сравнила дърветата със земята и изровила земята под себе си. Когато се отърсила от изненадата и овладяла страха си, принцеса Нел решила да се възползва от уменията по ориентиране в гората, които била придобила по време на многобройните си приключения. Искала така да научи нещичко за природата на това неизвестно същество.
Както разбрала много скоро, в този случай не били необходими уменията на особено напреднал следотърсач. Още при пръв поглед към утъпканата земя не се виждали (за разлика от нейните очаквания) няколко огромни стъпки, а милиони мънички, насложени една върху друга толкова много, че по земята нямало едно-едничко местенце, по което да не личали нокти и лапки. По този път бил минал цял порой от котки; дори да не била познала принцеса Нел стъпките, целите кичури козина и мъничките белези, разпръснати навсякъде, щели да й подскажат за какво става въпрос.
Котки, които са се придвижвали в стадо! Било нещо прекалено необичайно. Нел вървяла по дирята известно време, като се надявала да разбере тайната на това явление с Божията намеса. След няколко километра пътят се разширил до един запустял лагер, обсипан с останките от многобройни малки лагерни огънчета. Нел обиколила зоната за повече следи и пооткрила някои неща: било пълно с миши изпражнения и множество миши следи около огньовете. От комбинацията на стъпките ставало ясно, че котките били концентрирани на няколко малки места, докато очевидно мишките са владеели по-голямата част от лагера.
Последната част от мозайката дошла на мястото си, когато Нел открила малко парченце усукано въже, което се намирало до един от малките лагерни огньове. Докато го въртяла из пръстите си, Нел разбрала, че то много наподобява конска юзда — само дето по големина пасвало на котешка глава.
Тя стояла на пътеката на една огромна армия от мишки, които яздели котки така, както рицарите яздели коне.
Била чувала разни истории за Мишата армия в други части на Отвъдната земя, но ги била отписала като древни суеверия.
Веднъж обаче, няколко години преди това, в една странноприемница високо в планината, където била отседнала за през нощта, принцеса Нел се била събудила рано сутринта от звука от някаква мишка, която ровела в багажа й…
Принцеса Нел изрекла една магическа реплика за създаване на светлина, на която я била научила Пурпур, и по средата на стаята увиснало лъчисто кълбо. Думите от магията били погълнати от виенето на планинските ветрове, които веели през крехката постройка на старата странноприемница, поради което мишката била съвсем изненадана при внезапната поява на светлината. Нел пък се изненадала, че животинчето не гризяло хранителните й запаси, както би направила всяка мишка, а по-скоро разглеждало някои от листовете й хартия. Като това не била обичайната претърсваща работа за намиране на материали за миши дом — мишката можела да чете и търсела някаква конкретна информация.
Принцеса Нел хванала мишката-шпионин в шепите си.
— Какво търсиш? Ако ми кажеш, ще те пусна да си отидеш! — казала й тя. Приключенията й я били научили постоянно да бъде нащрек за трикове от всякакъв характер, поради което за нея било важно да разбере кой е изпратил този мъничък, но много ефикасен шпионин.
— Аз съм една малка и безобидна мишка! — изпищял шпионинът. — Не ме интересува дори храната ти — искам само информация!
— Ще ти дам едно голямо парче сирене, само за теб, ако ти ми дадеш малко информация — казала принцеса Нел. Хванала мишката за опашката и я повдигнала във въздуха, за да могат да си говорят очи в очи. Междувременно с другата си ръка разхлабила връвта на чантата си и извадила оттам едно прилично парче синьо сирене.
— Ние търсим изчезналата си кралица — казала мишката.
— Мога да те уверя, че в нито един от моите листове няма информация за каквато и да било изчезнала миша кралска персона — обяснила принцеса Нел.
— Ти как се казваш? — попитала мишката.
— Това не е твоя работа, шпионино! Тук аз задавам въпросите.
— Да, но е много важно да разбера името ти — настояла мишката.
— Защо? Та аз не съм мишка. Не съм виждала никакви малки мишки наоколо с корона на главата.
Мишката-шпионин не казала нищо. Взирала се внимателно в принцеса Нел с малките си очички като мъниста.
— Ти случайно да си дошла от един омагьосан остров?
— Значи си подслушвал приказките ми — рекла принцесата, без да успее да прикрие изненадата си. — Не срещам никакво сътрудничество от твоя страна, поради което не заслужаваш никакво сирене. Възхищавам се на смелостта ти обаче и заради това ще ти дам малко. Хайде, радвай се! — Тя поставила мишката на земята и извадила ножа си, за да й отреже парченце от сиренето; докато направи това обаче, мишката вече била изчезнала. Успяла само да зърне крайчеца на розовата й опашка под вратата.
На следващата сутрин Нел намерила трупа на мишката на пода в коридора. Котката на съдържателя на странноприемницата я била хванала…
Значи Мишата армия наистина съществувала! Принцеса Нел се чудела дали въобще са намерили изчезналата си кралица. Продължила да върви по следите им още няколко дни, защото те се движели в общо взето правилната посока и били доста удобни за път. Принцесата минала и през още няколко импровизирани бивака. В един от тях дори намерила малко гробче, отбелязано с мъничък надгробен камък от парче варовик.
Издълбаните букви върху паметничето били твърде малки, за да може да ги прочете. Принцеса Нел обаче носела със себе си една лупа, която била намерила в съкровищницата на един от кралете-магьосници. Тя извадила лупата от подплатената й кутийка и кадифената калъфчица, за да прочете надписа.
В горната част на надгробния камък имало малък барелеф на мишка-рицар, облечена в броня, с шпага в едната ръка, която се покланяла пред един празен трон. Надписът гласял:
Принцеса Нел разгледала останките от огъня, повърхността на дърветата, които Мишата армия била изсякла, състоянието на изпражненията им и изчислила, че са минали оттам преди много седмици. Един ден тя щяла да се срещне с тях и да разбере защо са се привързали така към нея; засега обаче имала много по-наложителни ангажименти.
