Легнала на койката си в общежитието на мадам Пинг, докато четеше в полунощ тези думи на сияещата страница, Нел се зачуди. Принцесите не бяха генетично по-различни от обикновените граждани.
От другата страна на сравнително тънката стена можеше да чуе течащата в пет умивалника вода, докато младите жени се миеха. Нел беше единствената сценаристка в общежитието на мадам Пинг. Всички останали бяха изпълнителки и току-що се връщаха от продължителна, тежка смяна, втриваха мехлеми в раменете си, схванати от ударите с бухалки по задниците на клиентите, или смъркаха огромни количества нанообекти, програмирани да стигнат до пламналите им дупета и да възстановят през нощта увредените капиляри. И, разбира се, още много традиционни дейности, като къпане, сваляне на грим, мазане с крем и така нататък. Момичетата енергично изпълняваха всичко това с онази несъзнателна сръчност, която очевидно притежаваха всички китайци, като в същото време обсъждаха събитията на сухия шанхайски диалект. Нел живееше вече от месец сред тях и едва започваше да разбира отделни думи. Така или иначе, всички те говореха и английски.
Оставаше до късно, зачетена в „Буквара“ в мрака. Общежитието беше подходящо място за това — момичетата на мадам Пинг бяха професионалистки и бързо заспиваха след няколко минути шепот, кикотене и размяна на скандални клюки.
Нел усещаше, че наближава края на „Буквара“.
Това щеше да е очевидно, дори, да не се приближаваше към Койот, дванайсетият и последен приказен крал. През последните няколко седмици, откакто Нел бе навлязла в земите на крал Койот, характерът на „Буквара“ се бе променил. По-рано нейните нощни приятели или други герои бяха действали самостоятелно, дори Нел да ги подминаваше без да им обръща внимание. Четенето на „Буквара“ винаги означаваше да интерактира с другите герои в книгата, като в същото време обмисля преминаването си през различни интересни ситуации.
В последно време този елемент почти отсъстваше. Замъкът Тюринг беше добър пример за земите на крал Койот: човешките същества бяха малко, но за сметка на това имаше безброй очарователни места и ситуации.
Тя пътуваше сама из кралството, посещаваше замък след замък и във всеки от тях се сблъскваше с различна загадка. Вторият замък (след Тюринг) беше издигнат върху планинския склон и имаше сложна напоителна система. Водата от клокочещия извор минаваше през система от шлюзове. Те бяха хиляди, свързани помежду си в малки групи, така че отварянето или затварянето на един от тях по някакъв начин се отразяваше на другите от групата. Този замък сам си осигуряваше храна и страдаше от ужасен глад, защото подреждането на шлюзовете някак се беше объркало. В замъка бе дошъл мрачен, тайнствен рицар и очевидно се беше измъкнал от спалнята си посред нощ, за да промени връзките между шлюзовете по такъв начин, че водата вече не течеше към нивите. После бе изчезнал, оставяйки писмо, в което се казваше, че ще поправи системата срещу огромен откуп в злато и скъпоценности.
Принцеса Нел прекара известно време в проучване на проблема и накрая забеляза, че шлюзовата система всъщност е много усложнен вариант на една от машините на херцог Тюринг. Когато разбра, че реакциите на шлюзовете са предвидими, тя бързо успя да ги програмира и да открие буболечките, които тъмният рицар беше вкарал в системата. Скоро водата отново напояваше нивите и на глада бе сложен край.
Хората от замъка й бяха благодарни, нещо, което Нел очакваше. Но после поставиха на главата й корона и я направиха своя владетелка, което не бе очаквала.
Когато се замислеше обаче, това беше логично. Те щяха да умрат, ако системата им не функционираше нормално. Принцеса Нел бе единственият човек, който знаеше как работи и държеше съдбата им в ръцете си. Нямаха друг избор, освен да се поставят под нейна власт.
Така и продължаваше, докато принцеса Нел обикаляше от замък на замък — неволно навсякъде се оказваше начело на бунт срещу крал Койот. Всеки следващ замък зависеше от някакъв вид програмирана система, малко по-сложна от тази на предишния. След Замъка на водните шлюзове тя стигна до замък с великолепен орган, задвижван с въздушно налягане и контролиран от объркваща гора от лостове, който можеше да свири музикални произведения, записани на хартиена ролка с пробити в нея дупки. Тайнствен тъмен рицар беше програмирал органа да изпълнява тъжна, потискаща мелодия, хвърляйки замъка в толкова дълбока депресия, че никой не работеше и дори не ставаше от леглото. След като си поигра малко, принцеса Нел установи, че функционирането на органа може да се сравни с изключително сложна система водни шлюзове, което на свой ред означаваше, че спокойно може да се сведе до безкрайно дълга и сложна Тюрингова програма.
