Успя тайно да хвърли поглед на книгите-указатели, които използваха работодателите й, за да отговарят на шифрованите съобщения. Бяха написани на същия особен език, който познаваше от предишните два замъка. С други думи, когато принцеса Нел дешифрира съобщенията, нейната сергия започна да функционира като Тюрингов механизъм.
Оттук не бе трудно да стигне до заключението, че също като другите, целият замък е Тюрингова машина. Но „Буквара“ беше научил Нел да не се доверява на необосновани предположения. Фактът, че нейната сергия функционира според Тюринговите принципи, не означаваше, че те се отнасят и за всички други. И дори всяка сергия в замъка наистина да бе Тюрингова машина, тя пак не би могла да стигне до каквото и да е твърдо заключение. Беше видяла конници да внасят и изнасят книги от замъка, което предполагаше, че и на други места в това кралство трябва да работят шифровчици. Нел не можеше да докаже, че всички те са Тюрингови машини.
Не й трябваше много време, за да започне да преуспява. Няколко месеца по-късно (които отговаряха на няколко изречения от „Буквара“) работодателите й съобщиха, че получават повече работа, отколкото могат да свършат. Затова решиха да си разделят функциите. Издигнаха в края на пазара нова сергия и дадоха на Нел няколко от своите книги-указатели.
Освен това издействаха за нея нов ключ, след като пратиха шифровано съобщение в замъка на самия крал Койот, намиращ се на три дни път с кон на север. Седем дни по-късно Нел получи ключа си в алена кутия с печата на краля.
От време на време на сергията й се отбиваха хора и й предлагаха да го купят. Тя винаги им отказваше, но й се стори интересно, че ключовете могат да се купуват и продават по този начин.
Единственото, от което се нуждаеше Нел, бяха пари и тя бързо ги спечели с хитри сделки на пазара. Скоро и единайсетте ключа бяха в ръцете й. Нел закри сергията си и обърна авоарите си в скъпоценности, които заши в дрехите си. После яхна коня си, напусна шестия замък и пое на север към седмия: замъка на крал Койот и крайна цел на търсенето на живота й.
Подобно на много неща, направени с помощта на нанотехнология, кабелите на Захранването бяха изградени от няколко вида малки и прости атоми в горния десен ъгъл на Менделеевата таблица: въглерод, азот, кислород, силикон, фосфор, сяра и хлор. За тяхно огромно удоволствие, „Юмруците на справедливата хармония“ бяха открили, че изградените от тези атоми предмети са лесно възпламеними. Низините край делтата на Янгцзе на изток от Шанхай бяха копринен район, изобилстващ на черничеви дървета, отличен материал за подпалване на кабелите на Захранването.
Нипонското Захранване съдържаше много фосфор и гореше с яростни бели пламъци, осветяващи нощното небе на няколко места, към които се разкриваше отличен изглед от високите сгради на Пудонг. Основните кабели водеха към Нанжинг, Съджоу и Хангджоу: тези далечни пожари неизбежно породиха сред множеството бежанци в Шанхай слуха, че горят самите градове.
Захранването на Нова Атлантида имаше по-високо съдържание на сяра, която при горене отделяше вулканичен пушек, проникващ навсякъде на десетки километри наоколо и караше пожарите да изглеждат много по-близо, отколкото всъщност бяха. Когато Нел влезе в града по един от мостовете, свързващи Пудонг с много по-ниската и по-стара Дига, Шанхай ужасно смърдеше на сяра. До появата на нанотехнологията Хуанг Лу беше прекалено широка, за да издигнат над нея мостове, затова четирите структури бяха построени от новите материали и изглеждаха невероятно крехки в сравнение с издигнатите през предишния век бетонни чудовища на север и юг.
