Съдия Фенг бе отраснал с чиериос, бургери и огромни буритос, претъпкани с боб и месо. Беше съвсем малко по-нисък от два метра. Брадата му бе необикновено гъста, не я беше подстригвал от две години, а косата му стигаше до под плешките. Всичко това, в комбинация с шапката и робата, а и с властта, дадена му от държавата, му създаваше определено присъствие, за което той си даваше сметка много добре. Опитваше се да не изглежда прекалено самодоволен, защото това щеше да е в противоречие с конфуцианските му убеждения. От друга страна обаче, цялата доктрина на конфуцианството се отнасяше за йерархията, а тези, които бяха на по-високи обществени постове, имаха право да се радват на определено достойнство. Съдията можеше да го пуска в действие, когато му се наложеше. Сега го използва, за да бъде настанен на най-добрата маса на първия етаж, точно в ъгъла, откъдето гледката през малките и стари прозорчета към близкия парк Мингера беше най-приятна. Той все още бе в Крайбрежната република, в средата на двайсет и първи век. Но можеше да бъде и в Средното кралство от далечното минало, и поради целите и задачите си той го правеше.
Чанг и госпожица Пао се отделиха от господаря си и пожелаха маса на втория етаж, до който се стигаше по тясна и клаустрофобна стълба, като оставиха съдията на мира и в същото време направиха всичко възможно д-р Х. да усети присъствието им. Така се случи, че той точно тогава беше горе, както през всички останали дни по това време, когато си пиеше чая и си говореше с многоуважаваните си приятелчета.
Когато д-р Х. заслиза надолу половин час по-късно, той въпреки това беше доволен и изненадан да види сравнително известния и силно уважаван съдия Фенг, който седеше съвсем самичък и се взираше в езерото, докато ятата риби проблясваха лениво във водата му. Когато д-р Х. се приближи, за да отдаде почитанията си, съдия Фенг го покани да седне и след няколкоминутни любезни преговори дали това беше или не беше едно непростимо нахлуване в личното пространство на магистрата, д-р Х. с голяма благодарност, известно нежелание и силно уважение накрая седна.
Последва дълга дискусия на тема кой от двамата е по-поласкан от присъствието на другия; втора и не по-малко изтощителна за относителните качества на различните видове чай, предлагани от собствениците на чайната, дали листата било най-добре да се берат в началото или в края на април, дали водата за запарване трябвало да бъде напълно завряла, както винаги правели неуките гуейло, или ограничена до осемдесет градуса по Целзий.
Накрая д-р Х. започна да прави комплименти на съдията за шапката му, особено за избродираното по нея. Това означаваше, че е забелязал еднорога и е разбрал посланието му, което се състоеше в това, че съдията е научил за всичките му усилия за подкупване на служителите.
Не много дълго след това госпожица Пао слезе и съобщи на съдията със съжаление, че присъствието му е абсолютно наложително на някакво местопрестъпление в Земите под аренда. За да бъде спестено на съдията неудобството да трябва да прекратява разговора по средата, само няколко секунди по-късно при д-р Х. дойде един човек от персонала, който му прошепна нещо в ухото. Докторът се извини, че трябва да напусне, при което двамата господа влязоха в една много дълга дискусия за това кой от двамата е по-непростимо груб, а след това и кой от двамата ще мине пръв по мостчето. В крайна сметка съдията мина първи, защото задълженията му бяха по-спешни, та така завърши първата среща между съдията и д-р Х. Съдия Фенг беше доста доволен; всичко бе минало съвсем по плана.
На госпожа Хъл й се наложи да изтърси брашното от престилката си, за да може да отвори вратата. Хакуърт работеше в кабинета си и помисли, че е просто някаква доставка, докато тя не се появи на вратата му с леко хриптене и поднос в ръка, върху който имаше едно-единствено нещо по средата: визитката на лейтенант Чанг. На традиционен китайски в стил от-общото-към-частното неговата организация се наричаше „Китайска крайбрежна република Шанхай Ню Шузан Земите под аренда Областна магистратура“.
— Какво иска?
— Да си ви върне шапката.
— Пусни го да влезе — каза изненадан Хакуърт.
Госпожа Хъл се врътна важно. Хакуърт погледна в едно огледало и видя, че посяга към гърлото си, за да провери възела на вратовръзката си. Халатът му висеше прекалено хлабаво, поради което той го загърна по-здраво и пристегна широкия платнен колан. След това излезе в салона…
Госпожа Хъл въведе лейтенант Чанг в салона. Беше доста едър и тромав мъж с къса и щръкнала прическа. През една найлонова торбичка, която бе стиснал в ръката си, се виждаше едва различимо цилиндърът на Хакуърт и то в много лошо състояние.
— Лейтенант Чанг — обяви госпожа Хъл и Чанг се поклони на Хакуърт, като се усмихваше като че ли малко повечко, отколкото се изискваше в подобни случаи. Хакуърт също се поклони в отговор.
— Лейтенант Чанг.
