В крайна скетка „Женева“ продължи цели три дълги часа. Представлението се провали почти напълно от един от участниците, който съвсем очевидно се бе записал само за да оправи Илзе в леглото. Оказа се, че той е тайният полковник от СС; обаче така се беше натопорчил да изчука Илзе, че през цялата вечер нито за миг не успя да влезе в ролята си. Накрая Миранда го примами в кухнята на вагон-ресторанта, заби един огромен кухненски нож в гърдите му и то остави в хладилника. Беше играла тази роля няколкостотин пъти и знаеше разположението на всеки потенциално смъртоносен предмет във влака.
Смяташе се, че след интерактив е добре да се отиде в Зелената стая — една виртуална кръчма, където човек можеше да си побъбри вече извън ролите с другите участници. Този път Миранда пропусна събитието, защото знаеше, че онзи мизерник ще я чака там.
Следваше дрямка за около час-два. Най-гледаното време в Лондон беше свършило, а нюйоркчани още не бяха приключили с вечерята. Миранда отиде до банята, после изяде един сандвич, след което се захвана с няколко неща за деца.
Децата по Западното крайбрежие тъкмо се връщаха от училище и скачаха направо във високо платените образователни интерактиви, които родителите им осигуряваха за тях. Те представляваха едно голямо разнообразие от изключително кратички, но много забавни роли; за нула време лицето на Миранда беше модифицирано в патица, зайче, говорещо дърво, загадъчната като живота Кармен Сандиего, както и отвратително преситения динозавър Дууги. В най-добрия случай всяко от тях имаше не повече от няколко реплики:
— Точно така! С „б“ започва думичката „балон“! Аз обичам да си играя с балончета, Матю, а ти?
— Хайде, Виктория, кажи го, можеш!
— Мравките-воини имат по-големи и по-силни челюсти от дружките им работнички и играят ключова роля при защитата на мравуняка от хищници.
— Моля те, не ме хвърляй в тези бодливи храсти, лисане Бр’ер!
— Здравей, Робърта! Цял ден ми липсваше. Как мина екскурзията ти до Дисниленд?
— Въздушните кораби през двайсети век били пълни с лесно запалим водород, изключително скъп хелий или горещ въздух, който не ставал за нищо, докато в нашите съвременни версии няма въобще нищо. С помощта на силно устойчивите наноструктури може да се извлече буквално всичкия въздух от корпуса на кораба, за да се напълни той с вакуум. Някога качвал ли си се на въздушен кораб, Томас?
Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров…
— Защо?
— Нел и Харв били затворени в Черната крепост от злата си мащеха.
— А баща им защо не ги освободил от Черната крепост?
— Баща им, който ги защитавал от злините на ужасната им мащеха, веднъж тръгнал на път в открито море и никога повече не се върнал.
— И защо не се върнал?
— Баща им бил рибар. Излизал в морето всеки ден. Морето е едно голямо и опасно място, пълно с чудовища, бури и други опасности. Никой не знае каква съдба го очаква там. Може би било глупаво от негова страна да се подлага на подобни опасности, но Нел не била толкова глупава, че да се тормози за неща, които не можела да промени.
— А защо е имала лоша мащеха?
— Майката на Нел починала, когато една нощ едно чудовище излязло от морето и влязло в къщурката им, за да отвлече Нел и Харв, които още били съвсем мънички дечица. Тя се била с чудовището и го покосила, но самата получила много големи рани и на другия ден починала с осиновените си дечица в скута.
— А чудовището защо дошло от морето?
— Години наред майката и бащата на Нел много искали да си имат деца, но не можели, докато един ден бащата не хванал една русалка в мрежата си. Русалката казала, че ако той я пусне на свобода, тя ще му изпълни едно желание. И той си пожелал да има две деца: момче и момиче. На другия ден, докато ловял риба в открито море, към него се приближила русалка с кошница в ръка. В кошницата били двете малки бебета, точно както той си бил пожелал, увити в позлатено одеяло. Русалката го предупредила, че двамата с жена му не бива да допускат бебетата да плачат през нощта.
— А защо били в позлатена завивка?
