— Защото всъщност те били един малък принц и една малка принцеса, които били оцелели след едно корабокрушение. Корабът бил потънал, но кошницата с двете бебета се носела по водата като корк, докато русалките не дошли и не я намерили. Погрижили се за двете бебета и накрая им намерили родители. Рибарят отнесъл децата в колибата и ги показал на жена си, която извикала от радост. Живели щастливо известно време и когато някое от децата започвало да плаче през нощта, един от двамата родители ставал да го успокоява. Една нощ обаче бащата не се прибрал у дома, защото някаква буря в морето била избутала малката му червена лодка много навътре. Едно от бебетата започнало да плаче и майката станала да го успокои. Когато обаче и другото започнало да плаче, тя не могла да направи нищо и не след дълго се появило чудовището. Когато рибарят се прибрал на другия ден, той открил тялото на жена си до тялото на чудовището, но двете бебета били непокътнати. Мъката му била голяма и той се захванал с трудната задача да възпитава и двете деца сам. Един ден пред вратата му се появила някаква странница. Казала, че била прогонена от жестоките крале и кралици от Отвъдната земя, че нямало къде да спи и че щяла да върши всякаква работа, само и само той да я приюти. В началото тя спяла на пода, готвела и чистела за рибаря по цял ден, но когато Нел и Харв поотраснали, тя започнала да им дава все повече и повече мръсната работа. До момента, в който изчезнал баща им, те се претрепвали от работа от изгрев до късно през нощта, докато мащехата им вече не си повдигала и малкия пръст.
— Защо рибарят и децата му не са живели в крепостта, за да се предпазят от чудовището?
— Крепостта била мрачно и страшно място на върха на една планина. Рибарят знаел от баща си, че била построена преди много векове от някакви тролове, за които се говорело, че още живеят там. А и освен това не разполагал с дванайсетте ключа.
— А те в лошата майка ли били?
— Тя ги пазела заровени на едно тайно място, докато не изчезнал рибарят. Когато той излязъл в открито море и не се върнал повече, тя накарала Нел и Харв да ги изровят, заедно с множество скъпоценни камъни и злато, които била донесла от Отвъдната земя. Тя се накичила със златото и скъпоценните камъни, след което отворила желязната порта на Черната крепост и примамила Нел и Харв да влязат вътре. Веднага щом те влезли, тя затръшнала вратата и заключила дванайсетте катинара. „Когато слънцето залезе, троловете ще ви хапнат за закуска!“, изсъскала им тя.
— Какво значи „трол“?
— Страховито чудовище, което живее по разни дупки в земята и излиза оттам като падне мрак.
Нел започна да плаче. Тя затвори книгата със замах, втурна се към леглото си, събра всичките си плюшени играчки в обятията си, започна да си дъвче одеялото и поплака известно време, обмисляйки въпроса за троловете.
Книгата като че изпърха. Нел видя с крайчеца на окото си как тя се отваря, погледна предпазливо, защото се страхуваше, че може да се отвори на страница с трол. Вместо това обаче видя две картинки. На едната беше принцеса Нел — седеше на някаква полянка с четири кукли в скута си. Точно срещу нея имаше още една картинка, на която Нел беше заобиколена от четири същества: голям динозавър, заек, патица и жена с пурпурна рокля и пурпурна коса.
Книгата каза:
— Искаш ли да чуеш как принцеса Нел си намери приятели в Черната крепост, където най-малко го очакваше, и как те избиха всички тролове и направиха от Крепостта едно много уютно място за живеене?
— Да! — отвърна Нел и пропълзя по пода, докато се надвеси над книгата.
Съдия Фенг не страдаше от неспособността на Западняците да произнасят името на известния като д-р Х. човек, освен ако не се брои за говорен дефект комбинацията от кантонски и нюйоркски акцент. В дискусиите с подчинените си той така или иначе беше свикнал да го нарича д-р Х.
Въобще не му се бе налагало да произнася пълното име, поне не допреди известно време. Съдия Фенг беше областен съдия на Земите под аренда, които пък от своя страна бяха част от Китайската крайбрежна република. Д-р Х. почти никога не напускаше границите на Стария Шанхай, който беше част от една отделна област; или по-точно казано, той се придържаше към един малък, но със сложна и преплетена структура район, чиито пипала сякаш се бяха разклонили около всяко кварталче и сграда на древния град. На картата този район приличаше на кореновата система на хилядагодишно нискостъблено дърво; границата му по всяка вероятност беше около сто километра, макар че цялата му площ едва ли бе повече от няколко квадратни километра. Този район не беше част от Крайбрежната република; подвизаваше се под името Средно кралство — жив спомен от Имперски Китай, категорично най-старата и велика нация на света.
