Харв беше едно умно момченце, което знаеше доста за троловете. Веднага щом разбра, че заедно със сестричето му са били заключени в Черната крепост от лошата им мащеха, той каза на Нел, че трябва да излязат и да съберат всички дърва за горене, които могат да намерят. Докато тършуваше из Голямата зала на крепостта, той намери едни рицарски доспехи, а в едната ръка имаше и бойна секира.
— Ще насека малко дърва с нея — каза той, — а ти трябва да излезеш и да събереш подпалки.
— Какво значи „подпалки“? — попита Нел.
Появи се картинка с крепостта. В центъра на картинката имаше висока сграда с много кули, които се скриваха в облаците. Около нея пък се виждаше широко открито пространство, където растяха цветя и дървета; а около всичко това бе високата стена, поради която те не можеха да избягат.
Илюстрацията даде увеличен образ на една тревна площ, който показваше всичко до последния детайл. Харв и Нел се опитваха да стъкмят огън. До тях се виждаше куп с влажни цепеници, които Харв беше насякъл. Той държеше един камък, с който удряше по дръжката на един нож. Летяха искри, но мокрите дърва просто ги поглъщаха.
— Ти запали огъня, Нел — рече той и я остави сама.
След това картинката спря да шава и Нел си даде сметка, че вече всичко става само в интерактивни условия.
Тя взе камъка и ножа и започна да ги удря един в друг (в действителност само мърдаше дразните си ръце в пространството, но на илюстрацията ръцете на принцеса Нел правеха същото). Летяха искри, но огън не се получаваше.
Продължи да опитва още няколко минути, като ставаше все по-нервна и по-нервна, докато очите й не се напълниха със сълзи. Изведнъж обаче една от искрите полетя встрани и се приземи в сухата трева. Издигна се мъничка струйка дим, но бързо изчезна.
Нел продължи да експериментира известно време и разбра, че сухата и жълта трева върши по-добра работа от зелената. Въпреки това обаче огънят не издържаше повече от няколко секунди.
Появи се лек ветрец, който издуха няколко сухи листа към нея. Тя разбра, че огънят може да се предава от сухата трева на листата. Тъй като дръжката на всяко листо си беше на практика една малка съчка, Нел реши да проучи близката горичка и да потърси малко съчки. Горичката беше покрита с много гъста растителност, но тя откри каквото търсеше под един стар, изсъхнал храст.
— Браво! — похвали я Харв, когато се върна и я видя как приближава с цял наръч малки сухи дръвца. — Намерила си подпалки. Ти си едно много умно и работливо момиченце.
