Съдия Фенг не измъчваше хора често. Това бе така по няколко причини. При новата система на конфуцианско правосъдие вече не беше необходимо всеки престъпник да подписва признание, преди да бъде изпълнена присъдата; всичко, което беше необходимо, бе съдията да го признае за виновен по силата на доказателствата. Това само по себе си освобождаваше съдията от задължението да измъчва хората, които идваха на скамейката му, макар че той много често се чувстваше изкушен да измъква насила признания от нахални западни отрепи, които отказваха да поемат отговорност за собствените си действия. Нещо повече: със съвременното оборудване за наблюдение ставаше възможно да се събира информация, без да се разчита на (понякога доста потайни) свидетели, както бяха правили магистратите в миналото.
Човекът с червената сплъстена коса обаче беше един наистина нехаещ свидетел и за нещастие информацията, съхранена в главата му, бе твърде уникална. Нито един въздушен киностат или пък микроскопично червейче за наблюдение не бяха записали данните, от които се нуждаеше съдия Фенг. Поради което магистратът беше решил да се позове на изпробваните през вековете методи на многоуважаваните си предшественици.
Чанг завърза затворника (който успя само да се идентифицира като някой си господин Файърфокс) на една здрава стойка под формата на буквата Х, която обикновено се използваше за ударите с пръчка. Това си беше един напълно хуманен жест: щеше да предпази господин Файърфокс от побеснялото търчане из стаята, при което можеше да се нарани. Чанг бе завързал и долната част на тялото му и постави кофи под органите му за отделяне. Докато правеше това, без да иска изложи на показ единственото истинско нараняване, което затворникът щеше да понесе по време на цялата процедура: мъничка и добре почистена коричка в основата на гръбнака, където съдебният лекар бе забил гръбначната пункция предишния следобед и беше вкарал цял комплект нанозити — нанотехнологични паразити — под зоркото наблюдение на госпожица Пао. През следващите дванайсет часа нанозитите се бяха движили нагоре-надолу по гръбначния стълб на затворника, носейки се лениво из гръбначно мозъчната течност, при което се бяха настанили по всички аферентни нерви, срещнали по пътя си. Тези са нервите, които тялото използва, за да предава информация от рода на (за да дадем поне един пример) тормозене на мозъка с разните болки на тялото, и които са изградени от доста специфична тъкан и имат доста специфичен външен вид, поради което умните нанозити ги забелязваха от раз. Може би е излишно да се споменава, че тези нанозити си имаха и една друга основна характеристика, а именно способността да предават лъжлива информация по тези нерви.
Мъничката коричка точно над ханша винаги привличаше вниманието на съдия Фенг, когато работеше по някое от тези дела, което за щастие не ставаше по-често от няколко пъти в годината. Понеже беше червенокос по рождение, Файърфокс имаше мъртвешки бяла кожа.
— Ама че гот! — възкликна внезапно затворникът, като завъртя главата си сред фонтан от кичури сплъстена коса и положи максимални усилия да погледне надолу и назад през покритото си с лунички рамо. — Имах усещането за нещо като погалване от някаква ама наистина мека кожа или нещо подобно по вътрешната страна на лявото си бедро. Толкова е готино! Я го направи пак! У-уф, задръж за малко! Ето го същото нещо, но сякаш е на петата на десния ми крак!
— Прикрепянето на нанозитите към нервите е непредвидим процес — никога не знаем кой нанозит къде ще се захване. Усещанията, през които минавате сега, са единственият начин, по който можем да разберем схемата на разположението им. Разбира се, в действителност нищо не се случва нито в бедрото ви, нито в петата ви; всичко става в гръбначния стълб и ще продължавате да го усещате, дори ако ви ампутират и двата крака.
— Ама много е странно наистина — възкликна Файърфокс, а бледозелените му очи се бяха разширили от учудване. — Значи бихте могли да измъчвате дори… да кажем… една кошница. — Окото и бузата му се изкривиха на една страна. — Мамка му! Сега пък имам чувството, че някой ме гъделичка по лицето. Ей, я спрете това! — Лицето му се захили неистово. — О, не! Всичко ще си кажа! Само не ме гъделичкайте! Моля ви!
Чанг първо се стъписа, а след това и разгневи от липсата на благоприличие от страна на затворника, поради което тръгна към една поставка за пръчки на стената. Съдия Фенг спря асистента със силната си ръка върху рамото му; Чанг преглътна гнева си и си пое дълбоко дъх, след което се поклони за извинение.
