— Знаеш ли, Файърфокс — обърна се към него съдията, — наистина оценявам нотката на лекомислие и дори детско учудване, които привнасяш в този процес. Много чести са случаите, когато хората, които завързваме на поставката за измъчване, са досадно напрегнати и въобще не се получава купон.
— Абе, човече, нали сега минавам през нови преживявания. От това получавам много точки за преживявания, чат ли си?
— Точки за преживявания?
— Майтап. От интерактивите „меч и магия“. Нали се сещаш, колкото повече точки за преживявания получи героят ти, толкова по-силен става.
Съдия Фенг изпъна едната си длан и махна бързо с нея покрай главата си, при което се получи звук като от ниско прелитащ боен самолет.
— Нещо не схванах връзката — обясни той за радост на Чанг и госпожица Пао, които не знаеха какво означава жестът.
— Сега пък имам чувството, че нещо ме гъделичка по дясното тъпанче — рече затворникът, като завъртя главата си наляво-надясно.
— Чудесно! Това означава, че някой нанозит се е прикрепил за нерва, който минава от тъпанчето до мозъка ти. За нас винаги е добър знак, когато това се случи — обясни съдията, — защото импулсите за болка, които се пускат по този нерв, правят особено силно впечатление на подсъдимия. А сега ще помоля госпожица Пао да забави този процес за няколко минути, защото искам да прикова пълното ти внимание.
— Гот — каза затворникът.
— Я да видим с какво разполагаме досега. Ти си на трийсет и седем години. Преди почти двайсет години си станал съосновател на един „Криптнет“ възел в Оукланд, Калифорния. Бил е един от най-ранните възли — номер 178. В момента, разбира се, има десетки хиляди такива.
Наченка на усмивка от затворника.
— За малко да ме накарате да се разприказвам — рече той. — Хич не се надявайте да ви кажа колко са възлите. Не че някой въобще знае де.
— Чудесно — каза съдията. Той кимна на Чанг, който си отбеляза нещо на един лист хартия. — Ще запазим този въпрос за следващата фаза на разпита, която ще започне само след няколко минути. Като всички други членове на „Криптнет“ — продължи съдията, — ти също си започнал от първото ниво и оттам си продължил да се развиваш с течение на годините, докато стигнеш до сегашното си ниво, което е… кое?
Файърфокс се ухили и поклати глава така, сякаш искаше да покаже, че знае накъде бие съдията.
— Съжалявам, съдия Фенг, но това вече го правихме. Не мога да отрека, че започнах от първото ниво — искам да кажа, че това се разбира от самосебе си, — но всичко друго са само догадки.
— Ще бъдат само догадки, ако не ни кажеш — отвърна съдията, опитвайки се да овладее някакъв моментен прилив на раздразнение. — Подозирам, че си член поне на двайсет и пето ниво.
Файърфокс придоби сериозно изражение и поклати глава, при което проблясващите, цветни парченца стъкло в сплъстената му коса задрънчаха.
— Това е такава измишльотина. Би трябвало да знаете, че най-високото ниво е десетото. Всичко, което е над него, е нещо като мит. Само теоретиците на конспирацията вярват, че има нива над десет. „Криптнет“ е един обикновен и безвреден колектив за обработка на тупули бе, човече.
— Това, разбира се, е така според партийната линия, на която вярват само пълните идиоти — възрази му съдия Фенг. — Така или иначе — за да се върнем на предишното ти твърдение — установихме, че през следващите осем години Възел 178 е развил доста проспериращ бизнес — както ти каза, обработвал е тупули. През това време ти си си пробивал път нагоре по йерархичната стълбица чак до десето ниво. След това твърдиш, че си преустановил връзките си с „Криптнет“ и си захванал свой бизнес — като медиаграф. Оттогава специализираш във военните зони. Твоите фото–, кино– и саунд-колажи от бойните полета на Китай са получавали награди и са били гледани от стотици хиляди медийни потребители, макар че работите ти са толкова графични и шокиращи, че във водещите професионални среди въобще не са те приели.
— Това е само твоето мнение, човече.
Чанг пристъпи напред, видимо свил множеството набити мускули, изобилстващи под голямата му, кокалеста, силно подстригана глава.
— Ще се обръщаш към магистрата с „Ваша светлост“! — просъска той.
— Спокойно бе, човек — рече му Файърфокс. — Абе, тук кой кого изтезава?
Съдията и Чанг си размениха погледи. Извън полезрението на затворника Чанг облиза единия си палец и изписа някакъв знак във въздуха: пишете едно на нула за Файърфокс.
— Много от нас, които не сме част от „Криптнет“, не могат и не могат да разберат как оцелява тази организация при условие, че има такова голямо текучество. Години наред новаците от първото ниво на „Криптнет“ си проправят пътя нагоре по йерархичната стълбица до десето и вероятно най-високо ниво, след това се махат и си търсят друга работа или просто се загубват някъде из филозоната, откъдето са се пръкнали.
Файърфокс се опита да вдигне рамене равнодушно, но беше твърде ефикасно вързан, за да направи подобна маневра.
Съдия Фенг продължи:
