Жената на Димитър, която била опитен пилот, закарала тримата със самолет до никому неизвестна долина край Доласио — малък град в областта Лос Лагос в Чили, привлякъл множество емигранти от Германия. Целта на агентите била да открият Ерик Клар, немски учен, който изобретил и продал на американското правителство работните чертежи на нова технология, даваща възможност на военните самолети да останат напълно невидими за радарите. После обаче в ЦРУ се получил изцяло потвърден доклад, че Клар предателски е предложил на Съветския съюз контратехнология, която неутрализира „победителя“ на радарите. След като открили Клар в една къща близо до някакви жилищни блокове, агентите убили двамата му бодигардове и го принудили да издаде мястото и комбинацията за сейфа, където Клар пазел всички чертежи и схеми на противодействащото устройство. Жената на Димитър и Райли отишли да ги вземат. Смятали да ги сложат в едното или — ако е необходимо — в двете черни куфарчета, които Райли носел от самото начало. Щели напрало да се качат на самолета. Димитър останал, за да убие Клар, защото чертежите се съхранявали и в неговата глава, която имала склонност към предателство. Той счупил врата му. След това претърсил щателно къщата, за да се увери, че Клар не е излъгал и че не съществува втори екземпляр на чертежите, в случай че първият се загуби. Димитър не открил нищо и се заел да събира доказателства, че мъжът, когото е убил, наистина е Ерик Клар. Първо увил с лепенка собствения си показалец. После увил друга около показалеца на Клар, натиснал я силно и я махнал. Накрая внимателно я омотал върху своята лепенка, като така прикрил и копирал отпечатъка на Клар. Точно когато Димитър приключил с тази процедура, страховита експлозия разтърсила къщата. Той изтичал на улицата, поне според собствения му доклад, и видял как близкият жилищен блок се срива на земята, обвит в пламъци.
Била сградата, в която Клар съхранявал чертежите.
Чули се викове и писъци, но не от срутения блок. Било невъзможно да има оцелели. Димитър обаче чакал. Измъчвал се и наблюдавал. С цялото си сърце се надявал, че не това е сградата, в която били отишли жена му и Райли. Или че са успели да вземат бързо чертежите и сега търпеливо го чакат при самолета.
Но нещата стояли другояче.
Към доклада бяха прикачени две снимки с изписани в долния край имена. Едната беше на Райли — висок и симпатичен червенокос мъж, а другата на съпругата на Димитър — хубава блондинка с невинно изражение и ослепителна усмивка.
Нямаше снимка на Димитър.
Името на жена му беше Джийн.
Зуи прелисти няколко страници назад, намръщи се и затвори папката. После повика Сандълс, който се появи веднага в стаята с папка в ръка. Седна срещу Зуи с доволна усмивка на лицето.
— Каква е била мисията на Димитър в Албания? — настоя Зуи. — Класифицирана е.
— Да, информацията е деликатна.
Сандълс вдигна папката, с която беше влязъл, и я подаде на Зуи.
— Ето. Цялата история. Надявах се да получим одобрение още снощи, но то пристигна чак сега. Чети. Мисля, че всичките ти тревоги ще се разсеят.
— Какво одобрение? — попита Зуи. — От кого?
— От Ватикана.
— Моля?
Сандълс отвори една дъвка и я сложи в устата си.
— Всичко е тук — отговори той и посочи папката, а с другата ръка смачка опаковката на дъвката. Стана и добави: — Звънни ми, когато приключиш.
— Добре.
Зуи изчака Сандълс да затвори вратата, след което разгърна палката и зачете нетърпеливо интригуващия доклад в нея. През 1973 г. Ватиканът тайно поискал помощ от ЦРУ във връзка с тежката ситуация в Албания. Подобно нещо се било случило в Мексико в началото на века. Католическите свещеници в Албания били убивани, хвърляни в затвора или депортирани. Когато Ватиканът се опитвал да изпрати в страната епископи, за да ръкоположат нови свещеници, те били залавяни почти веднага. И убивани. Затова от Светия престол помолили ЦРУ да предостави някой от агентите си, способен да избегне ареста и да изпълни мисията. Ако въпросният агент бил роден католик или бил приел вярата по-късно, той щял да бъде ръкоположен временно за епископ. Колкото и да е странно, от ЦРУ откликнали на молбата и изпратили Димитър заради албанския му опит. Той изпълнил мисията, но след като отишъл в Рим, за да докладва за извършеното, неочаквано — и според някои смайващо — напуснал Централното разузнавателно управление. После изчезнал от лицето на Земята. Агентите напразно разпитвали кардинал Виторио Ричи — ментора на Димитър, който го ръкоположил за епископ. Той заявил, че не знае какви са плановете на Димитър или къде може да е отишъл. Единствената светлина, която успял да хвърли върху умственото състояние на издирвания, се съдържала в думите, изречени от Димитър след завръщането му от Албания. Той му разказал за някакво „мистично преживяване“, случило се към края на албанската му мисия. Нещо, което го потресло дълбоко, но не бил в състояние да го опише. Заради него повече не можел да убива — импулс, който предусещал от доста време.
