Дюн (Том трети) полностью

Когато светите майки дойдоха, мащехата не се хвърли да отвоюва своята дъщеря. Пристигнаха с цяла свита проктори — мъже и жени. По-късно на Одрейди ѝ трябваше доста време, за да проумее значението на този мъчителен момент. Дълбоко в сърцето си жената бе знаела, че денят на раздялата е неизбежен, въпрос само на време. И все пак, след като дните се превръщаха в години — почти шест стандартни години — тя се бе осмелила да се надява.

Одрейди бе чувала шепота на тихи разговори:

„Може би документите са изгубени. А защо да не се преместим и да сменим имената си…“

Светите майки дойдоха със свита яки служители. Просто бяха изчакали подходящ момент, когато ще са напълно сигурни, че никой заинтересуван преследвач не знае за наличието на потомка на Атреидите, планово създадена от Бене Гесерит.

Одрейди зърна голямата сума пари, оставени на неистинската ѝ създателка. Жената ги хвърли на пода. Никой не извиси глас на протест. Присъстващите възрастни добре разбираха в чии ръце е силата.

Извикала в паметта си сгъстените спомени от онова време, Одрейди все така ясно виждаше как жената сяда на стол с висока дървена облегалка до прозореца, който гледаше към улицата, сключва ръце около гърдите си в прегръдка и започва бавно да се люлее напред-назад, напред-назад. Без никакъв звук.

Светите майки си послужиха с Гласа(#) и многобройните хитрини в добавка към дима на упоителни треви, както и с непреодолимата сила на своето присъствие, за да я примамят в очакващото ги наземно превозно средство.

„Само за малко. Праща ни истинската ти родителка.“ Одрейди долови лъжата, но любопитството изигра своята роля. Моята истинска майка!

Последният образ на жената, който за нея се превърна в единствен родител по женска линия, беше фигурата до прозореца, поклащаща се назад и напред с лице, потънало в страдание и прегърнала сама себе си.

По-късно, когато Одрейди поиска да я върнат при нея, бе проведен много важен бене-гесеритски урок, който и до днес живееше в паметта ѝ:

„Любовта е източник на страдание. Тя е много стара сила, която някога е изпълнила полагаемата ѝ се роля. но вече не е от първостепенна важност за оцеляването на родовете. Не забравяй за болката на онази жена.“

Преди да навлезе безвъзвратно в тийнейджърския период, фантазията бе в помощ на Одрейди при подредбата на нещата. Ще се върне, след като стане пълноправна света майка, наистина ще се върне. Ще отиде пак там и ще намери онази любяща жена, която за нея бе „мами“ и „Сибия“. Още си спомняше смеха на по-големите ѝ приятелки, които я наричаха така…

Мами Сибия.

Ала сестрите успяха да разберат за нейните въздушни кули и потърсиха техния източник. Последва поредната важна част от урока:

„Потокът на фантазията е началното пробуждане на онова, което наричаме едновременно протичане. А то е твърде важен инструмент на рационалното мислене. С него можеш да прочистиш ума си за по-доброто осъществяване на мисловния процес.“

Едновременно протичане.

Одрейди спря погледа си върху Тараза и работната ѝ маса в помещението за утринни разговори. Травмата от детинството трябваше да бъде внимателно поставена на мястото, възстановено в паметта. Всичко бе станало отдавна на Гамму, онази планета, която хората от Дън бяха превърнали в дом отново след Времената на глада и Разпръскването. Хората от Дън — Каладън(#) по онова време. Одрейди превключи внезапно на рационална мисъл, ползвайки възможностите на Другите Памети, нахлули в съзнанието ѝ по време на транса с подправката(#), когато се бе превърнала в пълноправна света майка.

Едновременно протичане… Филтър на съзнанието… Други Памети…

Какви мощни средства ѝ бе предоставило Сестринството. И колко опасни. Всичките онези чужди животи стояха непосредствено зад завесата на съзнанието — средства за оцеляване, а не способ за задоволяване на случайно любопитство.

Тараза заговори, явно тълкувайки онова, което минаваше на екрана пред очите ѝ:

— Задълбаваш прекалено в своите Други Памети. Изтичат енергийни сили, които е по-добре да бъдат съхранени.

Бездънно сините очи на старшата света майка я пронизаха с поглед отдолу нагоре.

— Понякога стигаш до самия ръб на допустимото, що се отнася до плътта. А това може да причини преждевременната ти гибел.

— Внимавам с подправката, майко.

— И с пълно право! Тялото може да поеме извънредно много меланж, както и дълго да обикаля като ловец през някакъв свой минал живот!

— Откри ли моя недостатък? — попита Одрейди.

— Гамму!

Само една дума, а всъщност цяла тирада.

Тя знаеше причината. Неизбежната травма от онези пропуснати години на Гамму. Бяха нещо като приятно разсейване, което трябваше да бъде почти заличено и сведено до приемливи за разума мащаби.

— Но местоназначението ми е Ракис.

— Не забравяй афоризмите за умереността. Помни коя си!

Тараза отново се наведе към екрана.

Одрейди съм — помисли Одрейди за себе си.