Дюн (Том трети) полностью

В училищата на Бене Гесерит, където малките имена постепенно отпадаха, повикването при проверка се извършваше по фамилни. Приятелите и познатите възприемаха навика да си служат именно с тях. Дали вече не бяха разбрали, че споделената тайна или пък личното име е старо и изпитано средство за примамване на някого в клопката на привързаността?

Три класа по-напред от Одрейди, на Тараза бе поставена задачата да „въведе по-младото момиче със себе си“ — предварително обмислено от наблюдателните преподаватели другарство.

„Въвеждането“ представлява подобие на настойничество по отношение на по-младата бене-гесеритка, но освен това включва и редица нови съществени елементи, които по-добре се предават и усвояват от този, с когото си на равна нога. Тараза, получила достъп до личното досие на своята подопечна, от самото начало започна да се обръща към нея с „Дар“. Одрейди веднага ѝ отговори с „Тар“. Двете имена бяха много сходни, почти като слепени — Дар и Тар. След като светите майки научиха и ги укориха, те повтаряха грешката само от време на време за собствено забавление.

Погледна надолу към Тараза и рече:

— Дар и Тар.

Усмивка раздвижи ъгълчетата на Таразината уста.

— Какво има в досието ми, че вече няколко пъти не можеш да го намериш? — запита Одрейди.

Старшата света майка се облегна и почака фотьойлът да се саморегулира към новото положение на тялото ѝ. След това постави сключените си ръце на масата и вдигна очи към по-младата.

Не много по-млада, между другото — помисли.

Въпреки това след като завърши училище, Тараза бе възприемала Одрейди като окончателно преместена в по-младша възрастова група и оставаща там независимо от хода на времето.

— Дар, внимавай в началото — рече тя.

— Проектът отдавна е отминал началото си — отвърна Одрейди.

— Твоята роля в него започва сега. А като цяло работим по начин, към който никога не сме прибягвали.

— Ще трябва ли да се запозная с първообраза на проекта за гола̀та и с хода на цялостното му изпълнение?

— Не се налага.

Аха, стана малко по-ясно. Всички доказателства за разисквания на високо ниво и „необходимостта от запознаване“ бяха пометени с един замах. Стори ѝ се. че започва да разбира нещата. При основаването на Дома на Ордена в Бене Гесерит е било заложено едно отличително организационно правило, устояло хилядолетия само с незначителни промени. Подразделенията на школата бяха препречени с непроницаеми прегради по вертикала и хоризонтала и оставаха разчленени на изолирани групички, които се сливаха под едно общо управление единствено тук, на върха. Задълженията (да се разбира „роли по предназначение“) бяха изпълнявани в отделни клетки. Активните участници в някоя от тях не познаваха своите съизпълнители в другите.

Но аз знам, че светата майка Лусила е в успоредна клетка — помисли Одрейди. — Такъв е логичният отговор.

Схващаше причината за тази необходимост. Моделът беше много стар и копиран от тайни революционни общности. В Бене Гесерит винаги бяха гледали на себе си като на постоянни, т. е. професионални революционери. Да, революция, която се оказа буквално попарена единствено по времето на Тирана Лето II.

Попарена, но не отклонена или спряна — припомни си Одрейди.

— Докладвай ми — рече Тараза, — ако доловиш каквато и да е непосредствена заплаха за Сестринството в онова. с което предстои да се заемеш.

Да, ето едно от странните искания на по-старшата, на които Одрейди се бе научила да отговаря инстинктивно, сякаш безсловесно, но така, че после да може да облече казаното в думи. Тя бързо изрече:

— Ако пропуснем да действаме, е по-зле.

— Според разсъжденията ни би трябвало да съществува опасност — кимна Тараза.

Думите ѝ бяха изречени със сух, неангажиращ глас. Не обичаше да подчертава прекалено тази особена дарба на Одрейди. По-младата от нея жена притежаваше инстинктивната проницателност да открива заплахи за Сестринството. Най-вероятно благодарение на неповторимото влияние на собствения ѝ генетичен код — Атреидите с техните опасни способности. На личния ѝ размножителен файл изрично бе отбелязано: „Внимателно проучване на цялото потомство“. Двамина от това потомство вече бяха унищожени без много шум и угризения.

Не трябваше да будя точно сега дарбата й, дори за миг — помисли Тараза. Но понякога изкушението беше прекалено силно.

Тя грижливо прибра апаратурата в работната маса и остана загледана в равната ѝ повърхност, докато казваше:

— Даже и да намериш безупречен господин, не бива да мислиш за онази работа без наше разрешение, особено докато не се върнеш при нас.

— Да, грешката на моята истинска майка — вметна Одрейди.

— Грешката на твоята истинска майка беше залавянето ѝ точно тогава, когато го правеше!