Ами ако тлейлаксианците, потеглили някога с Разпръскването, не са отнесли със себе си секретната технология на аксолотловите резервоари? Възможна ли беше друга причина? Меланжът. Оранжевооките курви очевидно ползваха неподходящ заместител. Може би людете от Разпръскването не бяха разрешили загадката. Те
Започна да обмисля последната възможност за развитие на нещата.
Някога Изгубените са привършили до шушка меланжа, взет от предците им, тръгнали с Разпръскването. Какви други източници имаха? Червеите на Ракис и порочната школа Бене Тлейлакс. Курвите не биха се осмелили да разкрият същинските си интереси. Предшествениците им са вярвали, че червеите не могат да бъдат преселени на друго място. Възможно ли е все пак да са намерили подходяща планета? Възможно е, разбира се! А защо не и да са започнали да се пазарят с тлейлаксианците, просто за отвличане на вниманието. Ракис би трябвало да е истинската им цел. Ако ли не — щеше да е вярно противоположното.
Беше се запознала с отчетите на Тег за струпалото на Гамму богатство. Някои от завърналите се разполагаха с машини за сечене на монети и други ценни предмети, подходящи за плащания и размяна. Различните видове банкова дейност го доказваха несъмнено.
Каква по-силна валута можеше да има от подправката?
Да, богатство. Така беше, разбира се. И каквито и да бяха чиповете, наддаването бе вече започнало.
Тараза долови шум от гласове до вратата. Послушницата на стража спореше с някого. Говореше се тихо, но чутото от старшата майка бе достатъчно, за да изостри до краен предел вниманието ѝ.
— Нареди да я събудим по-късно преди обяд — протестираше стражата.
Някой каза тихо:
— Тя лично ми заповяда да ѝ докладвам веднага, щом се върна.
— Повтарям, че е много уморена. Трябва…
— Трябва да бъде изпълнена заповедта ѝ! Кажи ѝ, че съм тук!
Тараза седна и провеси краката си през ръба на леглото. Стъпалата ѝ докоснаха пода. О, богове! Как жестоко я боляха коленете. Стана ѝ неприятно и от факта, че не успя да разпознае по шепота човека, който спореше със стражата.
— Будна съм! — извика тя.
Вратата само се открехна и послушницата се показа едва-едва през тясната пролука:
— Старша майко, Бурзмали се е върнал от Гамму.
— Пусни го веднага! — Тараза бързо запали светоглобус откъм мястото за главата на походното легло. Жълтата му светлина прогони мрака от стаята.
Върховният башар влезе и затвори вратата след себе си. Без да чака да му бъде наредено, натисна ключа на системата за звукова изолация.
Следователно — лоши.
Погледна към него. Бе нисък и крехък наглед човек с остри черти на триъгълното лице, завършващо с тясна брадичка. Над високото му чело преливаше руса коса. Зелените му широко раздалечени очи изглеждаха необичайно живи и наблюдаваха внимателно. Стори ѝ се прекалено млад за отговорностите на длъжността си, но при Арбълоу Тег имаше още по-младежки вид.
— Кажи ми лошите новини — рече тя.
Бурзмали се изкашля.
— Все още никаква вест за башара и групата му на Гамму, старша майко — прозвуча мъжествено-плътният му глас.
— Да чуя всичко! — заповяда тя. — Предполагам, че си свършил с прегледа на развалините, останали от кийпа.
— Няма останали живи. Нападателите са действали с цялото си усърдие.
— Тлейлаксианци ли са били?
— Възможно е.
— Имаш ли някакви подозрения?
— Атакували са с новия иксиански експлозив 12-Ури. Мисля, че е направено с цел да ни заблудят. Още нещо — по черепа на Шуонгю има дупки от механична сонда за вземане на проба.
— А Патрин?
— Точно както е докладвала Шуонгю. Самовзривил се е в кораба-мюре. Идентифициран е по късчета от два пръста и отчасти запазено око. Но няма нищо достатъчно голямо за по-детайлно опознаване.
— Таиш още някакви съмнения. Да чуем и тях!
— Шуонгю е оставила послание, което само ние можем да разчетем.
— С белези от износване по мебелите, така ли?
— Да, старша майко, както и…
— Изглежда е знаела, че ще бъде нападната, след като е имала време да остави съобщение. Прочетох по-ранния ти доклад за опустошенията при нападението.
— Било е бързо и съкрушително. Атакуващите дори не са се опитвали да вземат пленници.
— Какво е казала тя?
— Дело на курвите.