Барам беше първият мъртвец, видян от Тараза. (В Бене Гесерит имаше установена практика на пълно „солово обучение за смъртта“ след преминаването на доста дълъг период от стажа на послушниците.) Тялото на сестрата бе открито паднало под умивалника; дясната ѝ буза беше притисната към кахления под, а лявата ръка държеше водоотводната тръба под мивката. Очевидно бе направила опит да се надигне, но смъртта я бе застигнала в същия миг, запечатвайки последното ѝ движение също като на насекомо, застинало в късче кехлибар.
Когато положиха тялото по гръб, преди да го изнесат, Тараза видя белега, останал на мястото, където бузата ѝ е лежала притисната към пода. Дневният проктор обясни наличието на този белег от научна гледна точка, с практическо приложение. Всичко преживяно следваше да бъде включено в образованието на евентуалните бъдещи свети майки при по-нататъшните „разговори със Смъртта“ на послушниците.
Седнала пред работната си маса в Дома на Ордена и потънала обратно в годините, изминали от далечното събитие, Тараза се видя принудена да си послужи с внимателно фокусирани сили на концентрация, за да се освободи от спомена, така че отново да може да се залови с очакващата я работа. Толкова много уроци. Така претъпкана памет. Животи, складирани в нея. Препотвърди желанието си да се справя с очакващите я дела. Имаше много неща за вършене. Бе потребна. А сега просто нека търпеливо се приведе над оставената преди малко работа.
По дяволите, колко неприятна бе необходимостта от обучение на гола̀та там, на Гамму!
Но трябваше да се направи — за този. Наложи се да се запознаят отблизо с нечистата реалност, върху която бяха стъпили, преди да започне необходимата реставрация на оригинала.
Ами Ракис!
Решенията, взети там от Одрейди, не можеха да бъдат променени, въпреки че ужасно усложняваха нещата.
А Майлс Тег! Дали наистина бе намерил убежище? Тя отново си зададе въпроса: дошло ли е време за играта на взиране в бъдното? Колко опасно! Тлейлаксианците бяха вдигнати по тревога със съобщението, че подмяната на гола̀та може да се окаже необходима.
Насочването на Бурзмали към гаммуска сцена се оцени като добър ход. Стига Майлс да бе намерил път към някакво скривалище… Ако сега се появеше отнякъде, щеше да има нужда от цялата помощ, която би била възможна. Умът ѝ превключи обратно към проблема Ракис. Глупецът Туек трябваше да бъде държан под по-внимателен контрол. Докога някакъв лицетанцьор щеше да се превъплъщава успешно в образа му? Нямаше защо да критикува Одрейди за взетите на място решения. Беше се постарала да постави тлейлаксианците в уязвима, по-точно в незащитима позиция. Сегашният изпълнител на ролята можеше да бъде изложен на показ, хвърляйки Бене Тлейлакс в тресавището на омразата.
Играта в рамките на проекта Бене Гесерит бе станала твърде деликатна. От много десетилетия насам примамката за единение бе подхвърляна ловко на ракианското жречество. Но сега бе друго! Тлейлаксианците трябваше да смятат, че именно
Почукване на вратата извести на Тараза, че послушницата носи чай. Разпореждането се изпълняваше стриктно, когато старшата майка оставаше да работи до късно. Погледна за миг настолния хронометър, майсторски изработен от иксианците, който изоставаше само с една секунда за цяло столетие — 1:23:11.
Извика на послушницата да влезе. Бледорусото момиче с хладно-наблюдателен поглед прекоси стаята и подреди донесеното с подноса до Тараза.
Светата майка не му обърна внимание, продължавайки да гледа купчината неща за свършване на масата. Толкова много работа, по-важна от съня! Главата я болеше и тя долови издайническото замайване, предизвикано от претоварения мозък, което ѝ напомняше, че чаят ще донесе малко облекчение. Мисловното напрежение беше прекомерно и явно преминаваше във физическо изтощение. Раменете и гърбът ѝ тръпнеха.
Послушницата поиска с поглед разрешение да си тръгне, но Тараза ѝ даде знак с ръка да почака и каза:
— Сестро, разтрий ми гърба, моля те.
Умелите пръсти бавно заопипваха схванатите места.
