Дюн (Том трети) полностью

Ако Шийена оцелее след агонията с подправката, каква света майка ще бъде!

„Шейтан обича жегата!“ — бе казвала девойката. Ракианци се криеха от горещината, но червеите излизаха заради нея. Дали фактът можеше да обясни по някакъв начин посоката, в която се движеха сега? Умът ми подскача като детска топка! Какво ли означаваше обстоятелството, че докато местните хора бягаха от слънцето, някакво дребно тлейлаксианче, една света майка и момиче, което не бе на себе си, прекосяваха пустинята на гърба на червей? Обяснението се коренеше в древността на Ракис. В него нямаше нищо изненадващо. Някогашните свободни впрочем са били преди всичко обитатели на нощта. Съвременните им потомци разчитаха повече на сянката, която ги пазеше от най-жарката слънчева светлина.

Колко ли сигурни се чувстваха жреците зад защитните си ровове с вода?

Всеки градски жител на Ракис знаеше, че канатът е ей-там, водата се плъзга в сенчестия мрак и от нея се отклоняват малки струйки в тесните канали, чиито изпарения пък се улавят от ветрокапаните.

„Молитвите ни пазят“ — казваха всички, но много добре разбираха откъде идва истинската защита.

„Святото му присъствие се вижда в пустинята.“

В същия миг Уаф реши да се обади:

— Тръгнал съм на поклонение на Бога!

— И Бог много добре знае какво се намира в сърцето ти — Одрейди почти автоматично произнесе цитата, за да го накара да млъкне.

Тлейлаксианецът извърна встрани от нея лицето си толкова рязко, че жестът му каза твърде много: Бог може да знае! Но ти, ти знаеш ли? Скривам лика си от теб!

Също като ракианците, Уаф бе изпълнен със страхопочитание към „Святото Присъствие“.

Жреците рядко говореха за червея и почти не използваха в случая множественото число. Наричаха го Шай-хулуд или Шейтан, подражавайки на Шийена.

Светият Червей.

Раздвоеният Бог.

Одрейди погледна надолу към пръстените пред себе си:

И ето го тук!

Представи си жреците, които се бяха смесили с наблюдаващите от топтерите над тях. Колко много обичаха те да шпионират останалите! После върна мисълта си към Дар-ес-Балат, където бе почувствала как я наблюдават, докато чакаше да пристигнат Шийена и Уаф. Очи зад високите решетки на скрити балкони. Очи, надничащи през прорези в дебелите стени. Очи, скрити зад огледални повърхности от пластичен материал или в закътани сенчести места.

Съзнателно бе престанала да мисли за опасностите, отчитайки хода на времето по движението на сянката на една стена над себе си — сигурен часовник в тукашния свят, където малцина се ориентираха по друг начин освен по слънцето.

Напрежението ѝ бе продължило да нараства, подсилвано от потребността да изглежда спокойна. Щяха ли да нападнат? Щяха ли да дръзнат да го сторят, след като знаеха, че тя се бе погрижила за предпазни мерки? Много ли бяха разгневени жреците, принудени да приемат тлейлаксианци в тайния триумвират? Светите майки — нейни съветнички от кийпа — не бяха харесали опасната ѝ игра.

— Нека някой от нас бъде примамката!

Одрейди остана непреклонна:

— Няма да повярват. Подозренията ще ги накарат да се отдръпнат. Те впрочем са сигурни в изпращането на Албертус.

Ето как бе чакала в двора на Дар-ес-Балат със зеленикави сенки в дъното: стоеше с поглед, отправен нагоре към слънчевата лента на шестте етажа с останалите от миналото ажурни като дантела балюстради на нивото на балконите, отрупани от зелени растения и ярки цветове в червено, оранжево и синьо под изрязания правоъгълник сребристо небе.

И погледите на скритите очи.

Раздвижване при широката врата към улицата вдясно. Самотна фигура в неизменното жреческо златисто, пурпурно и бяло се появи на двора. Огледа я внимателно, съмнявайки се за проява на влиянието на тлейлаксианците с още един имитиращ някого лицетанцьор. После разпозна в мъжа жреца Албертус — старшия в Дар-ес Балат.

Както очаквахме.

Албертус мина през широкия трем и прекоси двора към нея, крачейки с внимателно сдържано достойнство. Вещаеше ли идването му някаква опасност? Не беше ли неговата поява сигнал за скрити убийци? Тя отново погледна към поредиците от балкони — нещо пръхна тук там на по-високите етажи. Приближаващият не беше сам.

Аз също не съм! Жрецът спря на две стъпки от нея и я погледна, вдигайки за първи път очите си от мястото, приковало досега вниманието му — сложните декоративни фигури в златисто и тъмночервено по подовите плочи на двора.

Костите му са слаби — помисли Одрейди.

Нищо в израза ѝ не говореше за току-що направеното заключение. Албертус беше един от посветените в замяната на Върховния жрец с лицетанцьор-имитатор.

Той се изкашля и пое дъх на пресекулки.

Слаби кости! Мекушава плът!