Дюн (Том трети) полностью

Одрейди се позабавлява с тази мисъл, но нищо не накърни предпазливостта ѝ, нито отслаби нейното внимание. Светите майки се отличаваха с това си качество: не пропускаха да търсят знаците, оставени от целенасоченото размножаване. Подборът на предците на Албертус бе пренесъл недостатъци и съставки, които Сестринството със сигурност е щяло да коригира за потомците, ако си е струвало линията на този индивид да бъде продължена. Разбира се, случаят пред нея изискваше допълнително внимание. Албертус се бе издигнал до определено равнище на властта с предпазливи, но твърдо насочени действия, така че си заслужаваше да се определи ценността на генетичния му материал. По отношение на образованието си обаче той определено куцаше. Послушница с едногодишен стаж можеше да се справи с него. Подготовката на ракианското жречество беше силно влошена от времето на Говорещите с риби.

— Защо си тук? — попита Одрейди по-скоро като обвинение отколкото като въпрос.

Албертус леко потрепна:

— Света майко, донесох съобщение от хората ви.

— Кажи го тогава!

— Има закъснение заради маршрута, известен на мнозина.

Е, поне бе спазена направената за пред жреците уговорка. Но всичко останало лесно се разчиташе по лицето му. Споделените с него тайни се намираха в опасна за разкриване близост.

— Почти ми се иска да бях наредила да те убият — каза Одрейди.

Мъжът отстъпи цели две крачки назад. Загледа я с празен поглед, сякаш внезапно беше умрял. Тя разпозна реакцията. Албертус се бе озовал във фазата на пълното откровение, когато страхът буквално е сковал дори мъдната му торбичка. Знаеше, че ужасната света майка може да му издаде смъртна присъда ей така, без да ѝ мигне окото, или пък да го убие със собствените си ръце. Нищо казано или направено от него не се изплъзваше от ужасяващата ѝ проницателност.

— Обмисляли сте моята смърт и разрушаването на кийпа ни в Кийн — обвини го Одрейди.

Жрецът затрепери още по-силно.

— Защо говориш подобни неща, света майко? — прозвуча нескрит хленч в гласа му.

— Не се опитвай да отричаш — безмилостно каза тя. — Питам се само дали за мнозина е било толкова лесно да разберат скритото в тебе. От поста, който заемаш, се очаква да бъдеш пазител на тайни. А не да се разхождаш насам-натам с всичко, изписано по лицето ти!

Албертус се свлече на колене. Одрейди помисли, че може и да запълзи.

— Бях изпратен от вашите хора!

— И се оказа прекомерно доволен от факта, че можеш да дойдеш и да ме убиеш, ако това се окаже възможно.

— Защо ще…

— Замълчи! Не ви харесва начинът, по който направляваме действията на Шийена. Боите се от тлейлаксианците. Важни въпроси бяха иззети от жреческите ви ръце, и са приведени в действие сили, които ви изпълват със силен страх.

— Света майко! Какво да сторим? Как да постъпим?

— Ще ни се подчинявате! Нещо повече — ще изпълнявате нарежданията на Шийена! Боите се от онова, което сме решили да направим днес, така ли? А трябва да се страхувате от други, много по-ужасни неща!

Тя тръсна глава с престорен ужас, знаейки много добре какъв ще бъде крайният ефект за горкия Албертус Буквално се свлече от тежестта на гнева ѝ.

— Стани! — заповяда му Одрейди. — И не забравяй, че като жрец си длъжен да казваш истината!

Мъжът непохватно се изправи, но остана с наведена глава. Тя видя как тялото му реагира на решението да се откаже от по-нататъшно увъртане. Какво ли изпитание трябваше да изтърпи! Верен на дълга си към светата майка, която несъмнено с лекота надничаше в мислите му, сега бе длъжен да покаже и покорството си спрямо своята вяра. Беше се изправил пред върховния парадокс на всички религии. Бог знае!

— Няма да криеш нищо от мен, нищо от Шийена и нищо от Бога — каза Одрейди.

— Прости ми, света майко.

— Да ти прощавам ли? Нито е в моята власт, нито би трябвало да го искаш. Та ти си жрец!

Той вдигна поглед към ядното ѝ лице.

Намираше се в пълната власт на парадокса. Бог без съмнение бе тук! Но същевременно Бог се намираше много далече, както е обичайно, така че конфронтацията можеше да бъде отложена. С утрото идваше друг ден от живота. Точно така. Допустимо беше да си позволиш няколко малки гряха, една или две лъжи например. Само засега. И може би едно голямо прегрешение, ако изкушенията са непреодолими. Очакваше се боговете да проявяват повече разбиране към големите грешници. Необходимо беше време за изкуплението.

Одрейди се вгледа в него с анализиращото око на Мисионария Протектива.

Ех, Албертус — помисли тя. — Намираш се в компанията, на същество от същия човешки род, което познава нещата, смятани за тайна между теб и твоя бог.

За жреца моментната ситуация сигурно малко се различаваше от смъртта поради върховното му смирение пред крайната присъда. Тя безспорно съответстваше на несъзнателно подбрания начин, по който Албертус бе оставил цялата си воля да се срути. Религиозните му страхове без остатък бяха призовани и съсредоточени в личността на една света майка.