Дюн (Том трети) полностью

Майлс, знаели сме го, но просто никога не сме заставали лице в лице с проблема. Следващите няколко поколения ще трябва да подложат на дълбоко преосмисляне всичките ни Други Памети.

Вече не можеха да се доверяват на систематизираните постоянни бази с данни.

„Ако унищожите повечето копия, времето ще се погрижи за останалото.“

Ой, с какъв гняв посрещна Архивната служба многозначителната отсъда на башара!

„В по-голямата си част писането на история е процес на целенасочено отклоняване. В повечето исторически записи вниманието се пренасочва от скритите намерения и въздействия към регистрирането на събития.“

Ето кое бе засегнало светата майка Белонда. Тя продължаваше по принцип да държи на своето, макар че се съгласи донякъде да отстъпи: „Малкото исторически записи, които се измъкват невредими от ограничителния процес, изчезват в небитието поради очевидни други процеси.“

А Тег бе посочил някои от процесите: „Унищожаването на възможно най-голям брой копия, преиначаване на записаните с прекомерна прозрачност събития в смехотворни случки, пренебрегването им в образователните центрове, липсата на възможност да бъдат цитирани на друго място, а в определени случаи — премахване на авторите.“

Без да бъде споменат способът на изкупителната жертва, довел до смъртта на не един и двама приносители на лоши новини — помисли Одрейди, спомнила си за някакъв древен владетел, който винаги държал под ръка жезъл-пика за незабавно умъртвяване на подобни вестоносци.

„Разполагаме с богата информационна база, на която да се опрем за по-пълното разбиране на миналото си — бе изтъкнала тя. — Винаги сме знаели, че при конфликт се залага на решимостта на онзи, който държи в ръцете си богатството или неговата равнозначност.“

Може и да не беше от ранга на истинската „достойна и благородна цел“, но засега вършеше работа.

Пропускам основния въпрос.

Нещо трябваше да бъде направено за Дънкан Айдахо и всички го знаеха.

Одрейди въздъхна, повика топтер и се приготви за краткото пътуване до не-кораба.

Когато влезе в принудителния затвор на Дънкан, тя помисли, че поне мястото е удобно. Жилището бе на командира, доскорошен негов обитател беше и баща ѝ. Все още имаше следи от присъствието му тук — малък холостатен проектор, показващ изглед от дома му в Лернаус с достолепната стара къща, ширналата се ливада, реката.. Тег бе оставил на малка масичка до леглото шевния си несесер, използван във военновременна обстановка.

Дънкан, взрян в изображението на холостата, се бе свил в стол с платнена седалка. Погледна апатично нагоре към влязлата света майка.

— Значи го оставихте да умре там, така ли? — запита той.

— Направихме това, което трябваше — отвърна Одрейди. — Изпълних заповедите му.

— Знам защо си тук — рече Айдахо. — Но няма да ме накараш да променя решението си. Не съм жребец за вещиците. Разбра ли ме?

Тя приглади робата си и седна на края на леглото с лице към него.

— Прегледа ли записа, който баща ми остави за теб?

— Баща ти ли?

— Майлс Тег беше мой баща. Предавам ти последните му думи. Накрая ние гледахме с неговите очи. Той трябваше да види смъртта на Ракис. „Разумът в началото си“ разбираше зависимостите и думите-трупи с ключово значение.

Озадаченият вид на момчето я накара да обясни:

— Прекалено дълго бяхме в лабиринта на клопката, заложена ни от Тирана-прорицател.

Забеляза обзелото го напрежение в преливащите, сякаш котешки движения па тялото му, които издаваха добре подготвени за атака мускули.

— Няма никаква възможност да избягаш от кораба и да останеш жив — каза тя. — Знаеш защо.

— Сиона.

— Присъствието ти е опасно за нас, но предпочитаме животът ти да не е безполезен.

— Държа, че няма да се чифтосвам заради вас, особено пък с онази малка глупачка от Ракис.

Одрейди се усмихна, питайки се как ли би реагирала Шийена на направеното описание.

— Намираш, че е смешно ли? — засегна се Дънкан.

— Не съвсем. Имаме и детето на Мурбела, разбира се. Предполагам, че ще бъде достатъчно за целите ни.

— Свързах се с Мурбела и доста поговорихме. Тя мисли, че ще стане света майка, след като я приемете в Бене Гесерит.

— Защо не? Клетките ѝ отговарят положително на „проверката за Сиона“. Може би от нея ще излезе превъзходна сестра.

— Успя ли да се сближи с вас?

— Искаш да попиташ дали не сме забелязали, че прави мили очи, за да се добере до тайните ни, след което да избяга? О, Дънкан, знаем го.

— Да не би да твърдиш, че не може да го направи?

— Момче, хванем ли ги веднъж, те вече никога не са изгубени за нас.

— Следователно не приемате, че сте изпуснали лейди Джесика, така ли?

— Накрая и тя се върна.

— Кажи ми истината: защо дойде да ме видиш тук?