Одрейди помисли, че е заловила башара в непривичната за него поза на покой и печално изражение на лицето. Когато отвори очите си, тя веднага видя промяната, за която Лусила бе загатнала с някакво неясно промърморено предупреждение. Какво бе станало с баща ѝ ? Брадичката му беше леко вирната нагоре в обичайния за него начин на наблюдение. Тясното му лице с паяжината от белези на възрастта не бе изгубило нищо от живото си и както винаги внимателно изражение. Дългият и фин нос, типичен за династиите Корино и Атреидес, се бе удължил леко с напредването на годините. Сивата му коса обаче бе останала непокътната, а леко изпъкналото чело неизменно привличаше погледа на наблюдаващия го…
— Как разбра къде да ни посрещнеш? — попита Одрейди. — Нямахме никаква представа за посоката, в която ни носи червеят.
— В тази част на пустинята са останали малко необитаеми места — отвърна той. — Избор на хазартно играещия. Тукашното изглеждаше подходящо.
Бе чувала тази ментатска фраза, но никога досега не бе разбирала смисъла ѝ.
Тег се надигна от стола.
— Вземи не-кораба и отивай на най-добре познатото ти място.
За малко да го изрече гласно, ала я спря мисълта за другите присъстващи — чудатите воини, събрани от нейния баща. Кои бяха те всъщност? Беглото обяснение на Лусила не я задоволи.
— Внесохме известна промяна в проекта на Тараза — каза Тег. — Гола̀та няма да остане. Трябва да дойде с теб.
Тя разбра. Новите способности и умения на Дънкан Айдахо щяха да бъдат използвани за насрещен удар по курвите. Момчето бе престанало да бъде само примамка за разрушаването на Ракис.
— Разбира се, няма да може да напуска прикритието на не-кораба — добави Тег.
Одрейди потвърди с кимване. Дънкан не бе защитен от претърсващи, способни да погледнат в бъдното… Като щурманите на Сдружението например.
— Башар! — обади се офицерът за свръзка. — Улових пиукане на засякъл ни спътник!
— Е, хайде, мармоти13! — извика Тег. — Всички навън! Да влезе Бурзмали!
Откъм задната част на командния пункт се отвори люк. Повиканият се вмъкна през него и започна:
— Башар, какво ще…
— Нямаме никакво време! Поемай нещата!
Посочи стола на командира и махна с ръка към мъжа да го заеме:
— Одрейди ще ти обясни къде отивате.
С импулсивно движение, в което вложи и мъничка доза наказание, той сграбчи лявата ѝ ръка, наведе се към нея и я целуна по бузата.
— Дъще, направи това, което трябва. Много скоро червеят в товарния отсек ще се окаже единствен в цялата ни вселена.
Одрейди разбра всичко — Тег познаваше в подробности целия план на Тараза и възнамеряваше да изпълни докрай заповедите на своята старша майка.
Повече думи не бяха нужни.
В случая не става дума за ново състояние на материята, а за едно наскоро установено взаимоотношение между нея и съзнанието, което дава възможност за по-пълно вникване в същността на пророчеството. Оракулът създава и оформя представата за вътрешен свят, осигуряващ възможности за проява на неразбираеми сили. Не се изисква дори осъзнаването им, преди те да бъдат използвани за придаване на някаква форма в света на физическите тела. При обработката на метали някогашните майстори не е трябвало да познават сложните връзки на молекулярно и още по-ниско ниво в стоманата, бронза, медта, златото и калая… Те просто са измислили мистични описания на ставащото в топилните пещи, без да престанат да разпалват огнищата и да размахват чуковете си.
Някогашната огромна сграда, в която Сестринството бе засекретило Дома на Ордена, Архивната служба и висшите членове на върховното ръководство, не беше обикновен източник на шумове и звуци през нощта. По-скоро те наподобяваха сигнали. В прекараните тук дълги години Одрейди се бе научила да ги разпознава и тълкува. Ето, специфичното напрегнато прискърцване идваше от дървото на подова греда, която не е била подменяна почти осемстотин години. Тя сякаш простенваше, свивайки се през нощта.
