Този път ще внимаваме повече с късмета си.

Отпусна се в мечтателна полудрямка, макар и все така будна за звуците около себе си, като продължи да се наслаждава на сведенията и доказателствата за новите победи, които й бяха показали на екрана днес сутринта. Приятно й беше да прехвърля на върха на езика си, макар и мълчаливо, едно по едно имената на планетите-пленници: Уалах, Кронин, Рийнол, Еказ, Бела Тегей-зе, Гамму, Гамонт, Нюши…

„Хората се раждат податливи на това най-упорито и поразяващо интелекта заболяване — самозаблудата. Както най-добрите, така и най-лошите от всички възможни светове са драматично засегнати от него. Липсва естествен имунитет срещу болестта. Нужна е постоянна бдителност.“

Бин-джезъритска кода

След като Одрейди замина от Централата (по всяка вероятност само за кратко), Белонда и за миг не се поколеба пред необходимостта от бързи действия. Проклетият гола-ментат е прекалено опасен, за да остане жив!

Групата със старшата майка едва-що се бе скрила от погледа й в свъсения следобед, когато тя пое по пътя към не-кораба. Разпореди се да й предоставят достатъчно пространство в тръбовод — без прозорци, автоматичен и бърз. Одрейди също следеше кой е склонен да изпраща нежелани послания.

Пътьом Белонда прегледа сборното си сведение-оценка за множеството животи на Айдахо. Бе се погрижила записът да бъде държан в Архивната служба, готов за лесно изваждане. В първообраза и в по-ранните голи импулсивността определено доминираше. Бързо намразват и бързо отстъпват от лоялността.

По-късните Айдаховци тушираха тази особеност с цинизъм, но основата си оставаше. Тиранът многократно я бе призовавал към действие. За Белонда не бе трудно да разпознае модела.

Може да бъде предизвикан чрез засегната гордост.

Продължителната му служба при Тирана направо я очарова. Не един и два пъти е бил ментат, а имаше достатъчно доказателства, че в няколко пререждания е играл роля и на Изразител на Прорицание в истината.

Външният му вид отговаряше на описанието в записа.

Интересни и характерни черти на лицето; изражението на очите и формата на устата говореха за сложно духовно движение и развитие.

Защо Одрейди не иска да приеме опасността, скрита в този мъж? Белонда често биваше връхлитана от опасения, когато старшата майка заговаряше за Айдахо с непресторена показност на чувствата.

„Мисълта му е ясна и точно насочена. Впечатляващо чиста мисловна дейност. Може би защото неспирно се обновява. Харесвам го и знам, че това обикновено повлиява върху решенията ми.“

Признава влиянието му!

Белонда намери Айдахо сам и седнал пред контролното табло. Вниманието му бе съсредоточено върху познатото й надлъжно изображение на оперативната схема на не-кораба. Щом я видя, той изтри прожектираното изображение.

— Привет, Бел. Чаках те.

Голата докосна таблото и зад него се отвори врата, Влезе младият Тег и застана недалече от учителя си, загледан мълчаливо в Белонда.

Айдахо не я покани да седне, нито пък й предложи стол, принуждавайки я сама да вземе един от спалнята и да го постави пред двамата. След като се отпусна в него, той й отправи едновременно внимателен и развеселен поглед.

Белонда бе все още леко стъписана от поздрава му. Защо я е чакал?

Побърза да отговори на незададения й въпрос:

— Неотдавна Дар се появи на екрана и ми каза, че заминава при Шийена. Знаех, че няма да си губиш времето и ще дойдеш веднага след тръгването й.

Обичайна преценка на ментат или…

— Предупредила те е!

— Погрешно.

— Какви тайни споделяте с Шийена? — бе настойчивият й въпрос.

— Използва ме така, както вие сте я учили.

— Мисионария!

— Бел! Два ментата са се събрали. Струва ли си да играем глупави игри един пред друг?

Белонда пое дълбоко дъх и направи опит да се включи като ментат. Не беше лесно при текущите обстоятелства с взряното в нея дете и забавното изражение по лицето на Айдахо. Дали Одрейди не бе приложила неочаквано лукавство? Може би дори кроежи срещу света майка с помощта на голата?

Дънкан се отпусна, когато забеляза как бин-джезъритската енергия подсили с фокусираното си излъчване режима на ментат.

— Бел, отдавна знам, че искаш да ме видиш мъртъв.

Да… Страховете са ме направили прозрачна.

Попадението май беше съвсем близо до целта, помисли той.

Белонда е дошла при него с готова мисъл за смъртта му: някаква малка драма, създаваща „необходимостта“, за която всичко вече е подготвено. Не хранеше почти никакви илюзии за възможностите си да отговори адекватно на нейното насилие. Но знаеше, че в качеството си на ментат тя щеше да наблюдава внимателно ситуацията, преди да започне действия.

Перейти на страницу:

Похожие книги