Дюн (Том трети) полностью

Белонда отново си спомни за видеоочите. Този бродещ дух съумяваше да се забавлява не само с нея, но и с наблюдаващите! И го правеше с изтънчено внимание. Внезапно я обзе възхищение към великолепното му изпълнение, ала то не смали страховете й.

— Питам се защо сестрите ти те понасят? — С каква елегантна прецизност се движеха устните му! — Нима си необходимото зло? Или пък източник на ценна информация, а понякога и на добър съвет?

Гласът й най-после се завърна:

— Как се осмеляваш? — изречено гърлено и с цялата й пословична злост.

— Възможно е да спомагаш сестрите си да придобият повече сили — казано с безизразен тон и ни най-малка промяна на интонацията. — Слабите звена са място, което останалите са длъжни да заздравят, а това пък засилва мощта им и поединично и като цяло.

Белонда осъзна, че едва удържа позицията си на ментат. Възможно ли е всичко казано да е вярно? Нима и старшата майка виждаше нещата по същия начин?

— Дойде тук с престъпно неподчинение в мислите си — каза той. — И всичко в името на неотложната потребност! Мъничка драма за видеоочите, с която да докажеш, че няма друг избор.

Тя долови, че думите му възстановяват ментатския й капацитет. Съзнателно ли го правеше? Очарова я необходимостта да вниква както в маниера му, така и в смисъла на казаното. Наистина и можеше да разчита ходовете й с такъв успех? Записът на настоящия сблъсък сигурно щеше да се окаже много по-ценен от малката й пиеска. Което важеше с пълна сила и за крайния резултат!

— Мислиш ли, че желанията на старшата майка имат значимостта на закон? — попита Белонда.

— А ти наистина ли допускаш, че не умея да наблюдавам? — Айдахо махна с ръка към Тег, който направи опит да се намеси. — Бел! Бъди само ментат.

— Добре те чувам. Както и много други!

— Прозирам значимостта на проблема, пред който сте изправени.

— Не сме ти създавали никакъв проблем!

— Същото не се отнася за тебе, Бел. Скъпернически раздробявате всичко на късчета, но аз виждам какво става.

Белонда изведнъж си спомни думите на Одрейди:

„Не ми е необходим ментат. Искам създател на нови неща.“

— Имате нужда от… Аз… ви трябвам — процеди Айдахо. — Проблемът ви все още е затворен в черупката… той е онова късче месо, което трябва да бъде измъкнато.

— Каква е възможната причина да си ни потребен?

— Нужно ви е моето въображение, изобретателността и всички онези неща, които са запазвали живота ми въпреки гнева на Тирана.

— Сам си казвал, че той те е убивал толкова пъти, та вече си забравил броя им. Ментате, вкуси от собствените си думи!

Дънкан й отговори с майсторски овладяна усмивка: нито тя, нито онези зад видеоочите можеха да сбъркат защо го прави, преди да запита:

— Нима ми вярвате, Бел?

Сам обвинява себе си!

— Без нещо ново вие сте обречени — добави той. — Само въпрос на време е; всички ще го разберете. Може би все пак не това поколение. Възможно е да не бъде и следващото. Но това, което чу, е неизбежно.

Тег рязко дръпна ръкава му:

— Башарът би могъл да помогне, нали?

Аха, момчето наистина е слушало. Айдахо потупа малката длан:

— Само башарът не стига.

После се обърна към Белонда:

— Добре е потиснатите да се сдружат. Струва ли си да се зъбим за един и същ кокал?

— Казвал си го и друг път.

И без съмнение ще го чуваме пак от теб.

— Продължаваш ли да си ментат? — запита той. — Е, тогава спри драмата! Очисти нашия проблем от романтичната плява.

Дар е такава! Не аз!

— Всъщност кое е романтичното — продължи той — в изолираните групички на Разпръснат „Бин Джезърит“, чакащи заколение?

— Според теб никой ли няма да избяга?

— Засявате вселената с врагове. Храните почитаемите мами!

Очевидно тя бе изцяло (и само) ментат, необходим за противотежест на голата с равностойните си умения. Драма ли? Романтика? Тялото участва в съответствие с изпълнението на ментата. Защото трябва да го ползват, без да му разрешават да се намесва.

— Никоя света майка, изпратена от вас в Разпръскването, не се е върнала или оставила някакво съобщение — каза той. — Правите опити сами да си вдъхнете кураж с думите, че единствено Разпръснатите знаят къде отиват. Как можете да игнорирате посланието, което представлява подобен факт? Защо нито една дори не е опитала да се свърже с Дома на Ордена?

Гълчи всинца ни, дяволите да го вземат. И е прав.

— Обрисувах ли проблема в основната му форма?

Запитване на ментат!

— Възможно най-прост въпрос и най-прост външен образ — съгласи се тя.

— Развихрен сексуален екстаз… Да бъде ли той приет за впечатан в „Бин Джезърит“? Вашите хора там падат ли в капана на почитаемите мами?

— Мурбела? — изречено като предизвикателство с една-единствена дума. Дай преценката си за жената, която според теб обичаш! Знае ли тя онова, дето ние трябва да знаем?