— Правиха опити да ме принудят да се приобщя към тях.
— С всяка от тях ли Сподели? — попита Тамалани.
— Да, под претекст, че искам да бъда сигурна за гибелта им. Струва си обаче да знаете всичко. Онези жени са същинска гротеска! Разполагат с футари в клетки. Телата на сестрите ми бяха хвърлени там и футарите ги изядоха. Кралицата-паяк (подходящо име!) ме накара да гледам тази сцена.
— Отвратително! — обади се Белонда.
Дортужла въздъхна:
— Естествено, те не знаят, че в Другите Памети има и по-страшни гледки.
— Постарали са се да минеш отвъд прага на чувствителността си — рече Одрейди. — Много са глупави. Бяха ли изненадани, когато ти не реагира според очакванията им?
— Разочаровани и направо огорчени, бих казала. Според мен са виждали и други да постъпват по същия начин. Рекох им, че този способ за получаване на информация е не по-лош от всеки друг. И май успях силно да ги огорча.
— Канибализъм, значи — промърмори Тамалани.
— Само привидно — възрази Дортужла. — Футарите определено не са човешки същества. Просто опитомени диви животни.
— Нямаше ли ги дресьорите им? — попита Одрейди.
— Не видях нито един. Футарите обаче наистина могат да говорят. Те казват „Яде!“, преди да започнат да се хранят и се подиграват на почитаемите мами, оказали се наоколо: „Ти гладна?“ Подобни неща… Много по-интересно е онова, което става, след като се наситят.
Дортужла получи пристъп на кашлица.
— Опитаха и с някакви отрови — изрече на пресекулки тя. — Глупави жени!
След като дишането й се нормализира, продължи:
— Един от тях дойде до преградните железа на клетката след техния, хм, банкет… Съществото погледна Кралицата-паяк и издаде някакъв особен звук — нещо средно между писък, ръмжене и фучене. Никога не бях чувала нищо подобно. Вледеняващо! Почитаемите мами в помещението се смръзнаха по местата си и мога да се закълна, че ужасно се уплашиха.
Шийена докосна ръката на Дортужла:
— Както хищникът стъписва жертвата си и тя остава неподвижна, нали?
— Без съмнение. Звукът имаше характеристика на Гласа. Футарите изглеждаха изненадани, че не са ми подействали.
— А реакцията на почитаемите мами? — запита Белонда; за един ментат бе напълно в реда на нещата да поиска такова сведение.
— Възцари се обща суматоха, когато говорът им се върна. Много от тях настоятелно призоваваха височайшата почитаема мама да унищожи футарите. Обаче нейното разбиране по въпроса бе самата спокойна противоположност: „Твърде ценни са живи.“
— Знак на надежда — рече Тамалани.
Одрейди погледна към Белонда с думите:
— Ще наредя на Стреги да доведе тук башара. Възразяваш ли?
Белонда демонстрира съгласие с кратко кимване. Всички знаеха, че трябва да се хванат на играта, въпреки съображенията си за намеренията на Тег.
Одрейди каза на Дортужла:
— Искам те в апартамента за мои лични гости. Ще пратим лекари-Сук. Поръчай онова, от което имаш нужда и се приготви за среща на Съвета в пълен състав. Ти си мой специален съветник.
Дортужла се прозя, изправяйки се с мъка на краката си:
— Не съм спала почти петнайсет дни, а ще имам нужда и от по-специална храна.
— Шийена, погрижи се и доведи тук лекарите-Сук. Тамалани, ти остани с башара и Стреги. Искам редовни доклади. Той сигурно ще настоява да отиде в централната база на войските, за да поеме лично командването. Предостави му комуникационна линия с Дънкан. Нищо не бива да им пречи.
— Трябва ли да съм при Тег? — поинтересува се Тамалани.
— Ще си като пиявица с него. Дори Стреги не бива да го придружава, без ти да знаеш. Той иска Дънкан за учител по оръжейно майсторство. Увери се, че е съгласен със задържането на Айдахо в не-кораба. Белонда, пълен приоритет за всяко искане на Дънкан, свързано с данни по оръжейни въпроси. Някакви коментари?
Липсваха. Да, имаше достатъчно мисли и съображения за последствията, но решителното поведение на Одрейди явно зарази останалите.
Когато седна обратно на мястото си, старшата майка затвори очи и почака тишината да и каже, че е сама. Разбира се, видеоочите продължаваха да наблюдават.
