Одрейди забеляза смайването по лицата на сестрите си.
— В състояние сме да попречим на всяко живо същество да напусне този кораб — рече тя. — Може и да си бърз, но се съмнявам, че си способен да изпревариш огъня, който ще те погълне в мига, когато се опиташ да излезеш без наше позволение.
— Ще си тръгна в избрано от мен време и с ваше съгласие. Каква е числеността на специалните части на Бурзмали, останали при нас?
— Почти два милиона — изречено от нея след очевидно преодоляно безразличие.
— Толкова много!
— Той разполагаше с над два пъти по-голяма сила на Лампадас. Почитаемите мами затриха всички до крак.
— Ще трябва да сме по-мъдри от клетия Бурзмали. Съгласна ли си да ме оставиш за малко, за да обсъдя въпроса с Дънкан? Държиш ни около себе си именно заради това, нали? Особената ни квалификация… — Той помаха усмихнат към видеоочите по тавана. — Сигурен съм, че ще прегледаш внимателно целия наш разговор, преди да дадеш одобрението си.
Одрейди и сестрите й размениха погледи, които съдържаха един и същ неизречен въпрос.
Като се изправяше, старшата майка погледна Айдахо и каза:
— Ето подходяща работа за Прозиращ в истината ментат!
Жените си тръгнаха и Тег се изтегна в един от столовете, загледан в празната стая, която се намираше зад стената за наблюдение. Оттук всичко се виждаше много ясно и той още долавяше тежките удари на сърцето си след положеното усилие.
— Нелошо шоу — каза момчето.
— Виждал съм и по-хубави — изречено с безкрайно сух глас.
— Точно сега изпитвам нужда от голяма чаша маринет, но се съмнявам, че това тяло може да го понесе.
— Бел ще чака Дар, когато тя се върне в Централата — напомни Айдахо.
— Да се продъни в най-дълбоката яма на ада, дано! А ние трябва да обезвредим онези почитаеми мами, преди да са ни намерили.
— И нашият башар е подготвил плана?
— По дяволите това звание!
Айдахо пое рязко и дълбоко въздух, стреснат от изблика на Тег.
— Дънкан, ще ти разкажа нещо! Веднъж, когато пристигнах за важна среща с потенциални врагове, чух как ме представя някакъв човек от помощния персонал: „Башарът е тук.“ Идеше ми да го наругая, след като се почувствах попаднал в абстрактна ситуация.
— Поява на неясно петно за ментата.
— Точно така е, разбира се. Знаех, че званието ме отделя от нещо, което не бих дръзнал да загубя. Само башар ли? Аз бях повече. Бях Майлс Тег, с което име ме бяха нарекли моите родители.
— Бил си привързан към верижката-списък с имена!
— Точно така. Дадох си сметка, че името ми се намира на известно разстояние от нещо с особено голяма важност. Майлс Тег? Не, бях някъде съвсем в началото. Чувах как майка ми казва: „Ой, какво хубаво бебе.“ Тоест имах и друго име: Хубаво Бебе…
— Спусна ли се по-надолу? — Айдахо не скри, че е очарован от чутото.
— Почувствах се уловен. Едно име води до друго, което отново води до имена, а после и до липсата им. Когато минавах през онази важна за случая зала, бях останал без име. Дръзвал ли си да го сториш някога?
— Веднъж — отбелязано с неохота.
— Всички го правим поне веднъж. Намирах се там. Бях инструктиран предварително. Знаех за всеки един от присъстващите на масата — лице, име, звание, както и множество останали подробности.
— Всъщност не си бил наистина там.
— О, виждах как лицата, очакващи да ме претеглят, се чудят и тревожат. Но те не ме познаваха!
— Което създаде в теб усещането за голяма сила, нали?
— Точно така, както ни бяха предупреждавали в училището за ментати. Запитах се: „Намира ли се в началото си този Разум?“ Не се смей. Въпросът измъчва с напразни надежди.
— Значи спуснал си се по-надолу?
Завладян от разказа на Тег, Айдахо не отчете сигналните предупреждения, идващи от окрайнините на съзнанието.
— О, да. Озовах се в прочутата Огледална зала, за която разказват и от която ни предупреждават да бягаме.
— Тогава си спомняш как си се измъкнал и…
— Да си спомням ли? Очевидно и ти си бил там. Паметта ли те изведе?
— Тя помогна.
— Въпреки предупрежденията, аз се помайвах, наблюдавайки „аза на собствените аз“ и непрестанните промени. Отражения на отраженията — до безкрайност.
— Очарованието на „сърцевината на моето аз“. Дяволски малко са съумелите да се измъкнат от подобна дълбочина. Имал си късмет.
— Не съм убеден, че трябва да се нарича късмет. Знам, че съществува Първо осъзнаване, някакво пробуждане…
— Което пък разкрива, че не е първото…
— Исках да зърна собственото си аз в корена на същото!
— Останалите участници в срещата не забелязаха ли нещо странно у теб?
— По-късно осъзнах, че съм седял с каменно изражение, скрило цялата мисловна гимнастика.
— Не си ли говорил?
— Не, бях буквално онемял. Изтълкували са го като „очакваната резервираност на башара“. Толкова за репутацията ми!
Айдахо понечи да се засмее, но си спомни за видеоочите. Моментално осъзна как наблюдателите-вардияни ще изтълкуват последните откровения. Безумна дарба в един опасен потомък на атреидите. Сестрите знаеха за огледалата. Всеки избягал оттам е подозрителен. Какво ли са му показали те?
