— Защото не ние проверяваме
— Бог трябва да го е поискал.
Нищо не можа да скрие силния гняв, залял лицето на Стирос. Туек продължи да го наблюдава, великодушно дал възможност на стария съветник да подреди и изложи нови доводи в своя защита. Подобни възможности бяха огромни, разбира се. Върховният жрец не отричаше фактите. Важни в случая бяха тълкуванията. И по-точно: защо именно той трябва да бъде окончателният тълкувател? Въпреки (а може би точно заради) начина си да правят обзор на историята жреците знаеха твърде много по въпроса защо и как Бог е взел решение да битува на Ракис. Те разполагаха със самия Дар-ес-Балат и с всичко в него — първата известна не-стая във вселената. Цели хилядолетия, докато Шай-хулуд се трудеше да превърне злачната планета Аракис(#) в пустинната Ракис, Дар-ес-Балат бе чакал под пясъците. От това Свято Хранилище жреческото съсловие бе взело и сега разполагаше със собствения глас на Бога, с Неговите думи в печатен текст и дори с холофотографии. Всичко беше обяснено и се знаеше, че пустинната повърхност на Ракис точно възпроизвежда първоначалната форма на планетата — как тя е изглеждала тогава, когато е била единственият познат източник на Святата Подправка.
— Шийена задава въпроси за Божието семейство — каза Стирос. — Защо ѝ трябва да пита за…
— Просто ни проверява. Дали Ги поставяме точно на Техните места. Тръгвайки от светата майка Джесика към сина ѝ Пол Муад’диб , за да стигнем до неговия син Лето II — Свят Небесен Триумвират.
— Лето III… — измърмори Стирос. — Този, който загина от ръцете на сардаукарите(#)? Какво да се каже за него?
— Внимавай, Стирос — монотонно изрече Туек. — Знаеш какво е казал по въпроса моят прадядо от същата тази пейка. Нашият Раздвоен Бог се е превъплътил, като част от Него е останала на небето, за да обмисля и крои Въздигането. Тази част остава безименна, каквато и трябва да бъде винаги Самата Същност на Бога!
— Така ли?
Туек долови ужасния цинизъм в гласа на възрастния мъж. Изреченото сякаш остана да трепти в натежалия от тамян въздух, призовавайки за жестоко възмездие.
— Е, тогава защо тя пита по какъв начин Лето се е превърнал в Раздвоения Бог? — продължи Стирос.
Нима поставяше под съмнение Светата Метаморфоза? Туек беше смаян.
— Ще ни осветли по въпроса, когато му дойде времето — каза той.
— Посредствените ни обяснения сигурно я хвърлят в тревога — подигравателно се отзова съветникът.
— Твърде много си позволяваш, Стирос!
— Наистина ли? Не ти ли се струва показателен нейният въпрос за начина, по който пясъчните твари блокират с херметична преграда почти цялата останала на Ракис вода, като по този начин връщат планетата към пустинното ѝ начало?
Върховният жрец се опита да прикрие растящия в него гняв. Стирос
— Седиш тук и нищо не правиш! — обвини го Стирос. — Станахме пионки на…
— Достатъчно! — повече не можеше да понася цинизма на възрастния мъж до себе си. Надянал мантията на гордостта, Туек заговори с Божиите слова:
— „Твоят Господар знае много добре какво таиш в сърцето си. Този ден душата ти е достатъчно доказателство за вина. Не ми трябват свидетели. Ти не чуваш гласа на душата си, а се вслушваш в своя гняв и бяс.“
Стирос си тръгна — очевидно с осуетени планове, потънал в смут.
След като подложи всичко на предварително обмисляне, Върховният жрец облече най-подходящата за случая премяна в бяло, златисто и пурпурно. После отиде на посещение при Шийена.
Девойката се оказа в градината на покрива в централната част на жреческия комплекс заедно с Каниа и още двама други — млад жрец на име Балдик, лично нает на служба при Туек, и жрицата-помощница на име Кипуна, която се държеше по-скоро като света майка за негова радост и удоволствие. Разбира се, Сестринството се бе погрижило да има и свои съгледвачи, но той не обичаше да си го спомня. Кипуна бе поела по-голямата част от физическата подготовка на Шийена; между двете се бяха установили близки отношения, разбудили ревност у Каниа. Но и самата тя не можеше да се противопостави на нарежданията на Шийена.
