Същия ден друг федерален агент бил прострелян в пищова. Без майтап — не в оная работа, а наистина в оръжието. След като уредил фалшива сделка за килограм кокаин, агентът измъкнал деветмилиметров полуавтоматичен пистолет „ЗИГ-Зауер“. Продавачът, някой си Анхел Моралес, сторил същото. Моралес стрелял пръв и куршумът му заседнал в дулото на противника. Но не му останало много време да се порадва на точната си стрелба. От храстите четири други ченгета надупчили Моралес с двайсет и два куршума, после за всеки случай го сритали по топките.
Животът си вървеше чудесно, тъй че полицията едва ли щеше да се тревожи за някакво старомодно отвличане на трупове. Питах се обаче дали Роджър е чул. Или Мелани Кориган. Полицаите сигурно щяха да й се обадят. Може би трябваше да я проследим, да видим дали няма да се срещне с Роджър за обсъждане на положението. Ненадейно Синди прекъсна размислите ми.
— Една мацка те търси на втора линия, su majestad22
— Има ли си име?
— Да, и мазно гласче като зехтин.
— Синди, моля те, не ми е до гатанки. Имах тежък уикенд.
— Мисис Кориган търси
Само това ми липсваше.
Набързо определих позицията си: не съм очаквал обаждането, но и не съм изненадан.
— Джейк — каза тя, след като я поздравих с официален глас, — боя се, че имам неприятности.
Тя помълча. Оставих я да изчака, после казах:
— Четох статията във вестника. Какво става?
— Не знам, но съм съсипана. Не можеш да си представиш как ме боли. Все си мисля как е осквернил гроба на Филип, за да открадне тялото. Ужасно.
— Кой?
— Роджър, естествено. Не виждам кой друг би го сторил, освен ако е замесена и оная малка кучка.
Олеле! Изтръпнах и по гърба ми сякаш плъзнаха късчета лед. Да видим какво точно знае.
— Защо ще се меси Сюзън? Ами Роджър? И изобщо кому е притрябвало да го прави?
— Не знам, може заедно да са го убили. А сега премахват уликите.
— А за какво им е тялото на Силвия Кориган?
Тя отново помълча, после отвърна:
— Защо не питаш добрия доктор?
Толкова много въпроси и толкова малко отговори.
— Защо се обаждаш?
— Мислех да те наема. Нали разбираш, за свой адвокат.
Ето, че изведнъж всички почваха да ме търсят. Докторът, дъщерята, вдовицата.
— Не ми се вижда добра идея. Изобщо не знам дали имаш нужда от адвокат, пък и няма как да работя за теб, след като съм защитавал Роджър Солсбъри.
— Жалко — каза тя и по гласа й личеше, че наистина съжалява. — Щяхме да поработим добре.
Намек, несъмнен съблазнителен намек. Искрица, която да се раздуха до буен пожар с още няколко прошепнати думи или с потриването на онова стройно, стегнато тяло в моето. Един вид, молба за преразглеждане на делото. Реших засега да оставя съдебното решение в сила.
— Съжалявам, мисис Кориган — казах аз твърдо като адвокат, който отхвърля подкуп. — Просто няма да стане.
— В такъв случай не ми остава друго, освен да си върша работата без твоята помощ.
Не възразих и след още няколко думи се сбогувахме. Мислено се потупах по рамото, а върху черния небосвод на подсъзнанието ми прелетя като падаща звезда едно ослепително видение — разголеното тяло на Мелани Кориган.
Срещата беше за два следобед, но Роджър Солсбъри подрани с десет минути. Необичайно за доктор. Беше със сако и вратовръзка. Също необичайно. По нашите места лекарите обикновено предпочитат небрежната външност бяла престилка и смачкани обувки. Но не и Роджър. Синьо спортно сако, сиви панталони, елегантни мокасини. Приличаше на студент от скъп колеж. Той сърдечно поздрави Синди, хвърли за миг поглед навън към едно туристическо корабче в залива, после се настани на креслото под умиращия от жажда фикус.
Чарли Ригс пристигна двайсет минути по-късно и се извини за закъснението. Имаше важна причина — идваше от Евърглейдс, където ходеше два пъти годишно при един японски бръснар за подстригване и подкастряне на брадата. Почти не личи, че те е кълцал с рибарски нож, рекох аз и Чарли ми благодари. После се изкашля, приглади обновената си брада и надяна очилата върху миниатюрния си нос. За мен това бе сигнал да започна.
— Роджър, положението е много неудобно за нас с Чар ли.
Роджър Солсбъри хвърли безизразен поглед към Чарли, после отново се завъртя към мен и аз продължих:
— Трябва да ти призная нещо…
Роджър се разсмя.
— Обикновено клиентите се изповядват пред адвоката, нали?
— Да, но случаят е различен в редица отношения. Знаеш ли, че някой е влязъл в гробницата на Филип Кориган и е откраднал тялото?
— Четох го във вестника. Много странна работа. Сигурно са ония смахнати природозащитници от островите.
Ригс пак се изкашля. Аз преглътнах и казах:
— Точно така, двама смахнати. Ние с Чарли.
Той вдигна вежди.
— Не може да бъде. Защо?
— Сюзън Кориган искаше да се направи аутопсия, Мелани Кориган възрази. Трябваше да избираме. Но исках да те уведомя преди да предадем пробите в лабораторията. И да те питам имаш ли да ни кажеш нещо.
Роджър сви рамене.
— Какво да ви кажа?
Ако лъжеше, значи покрай химията и биологията бе изучавал и актьорско майсторство.
