Заварихме Блуджил Овълман гол до кръста и бос. Имаше корем като бъчва и ръце като абордажни куки. Той беше стар морски вълк, бивш рибар. Или по-точно стана бивш, след като бе арестуван за трети път от риболовния патрул. Измъквах го от затвора всеки път, когато откриеха в трюма му купища грамадни омари. На последното дело убедих съдебните заседатели, че Блуджил измервал омарите в сантиметри, а не в инчове и понеже математиката му куцала, малко се пообъркал. Накрая му писна да си хаби парите за излизане под гаранция, вместо да ги пропива. Заряза занаята и сега се грижеше за богаташките яхти в пристанището.
— Здрасти, началство! — ухили се Блуджил Овълман.
Бузите му пламтяха като варени омари, а тъмните жилки под очите напомняха карта на всички възможни маршрути към най-близката спиртоварна. — Искаш ли да изведеш госпожицата на риболов?
— Много добре знаеш, че мразя риболова — излъгах аз.
— Предпочитам рибата уловена, почистена и изпържена от някой друг.
Това беше задължителна увертюра, нещо като ритуален танц. Блуджил ме нарече превзет, наконтен, високомерен, алчен адвокат, а аз му отвърнах с прозвища като нехранимайко, долен пияница, бракониер и удавник. После той ме прегърна и попита какво искам. Исках лодка и уиндсърф. Получих ги незабавно — Блуджил ми предостави старата моторна лодка, която използваше вместо влекач, и метна на палубата очукан сърф. Взех назаем от него и чифт бански гащета, но се оказаха толкова широки, че трябваше непрекъснато да ги придържам.
— На твое място не бих се къпал — подвикна Блуджил Овълман, докато се отдалечавахме с пълна газ. — Пълно е с португалски галери23. Хем от най-едрите. Като нищо ти гарантират една седмица болнични.
След петнайсет минути бяхме на осемстотин метра от моторницата и се правехме на невинни туристи. Хвърлих котва и взех бинокъла. Мелани Кориган продължаваше слънчевите бани. Серхио се беше привел през десния борд с гръб към нас. Държеше нещо — въдица, кука или мрежа. Не можех да видя по-ясно от това разстояние.
Имаше само един начин да се приближа незабелязано. Не ми беше много удобно в тясната лодка, но криво-ляво успях да наместя платното на сърфа, като едва не се изтърсих зад борда. После го метнах в морето, скочих отгоре и вдигнах мачтата. Водата беше прозрачна и топла. Сюзън ме огледа скептично от лодката.
— Имаш ли представа какво вършиш?
— И още как. Плавал съм с такова нещо от Кий Бискейн до Бимини.
Докато лекият вятър ме носеше напред, трябваше да се боря едновременно с платното и с гащетата, които упорито пълзяха надолу. Постепенно наближих моторницата. Криех се в сянката на платното и се надявах да не ме разпознаят без обичайния тъмносив адвокатски костюм. Просто някакъв навлек се щура из залива и толкоз.
Лавирах много внимателно между десетките пурпурносини медузи, провлачили дълги отровни пипала. По нашите места морето е пълно с хапливи, свадливи и парещи твари. Най-хапливи, естествено, са акулите. Понякога човек може да ги види как ловуват на около километър от Вирджиния Кий или Кий Бискейн. Те обаче рядко нападат хора. Има грамадни атлантически скатове с по двеста волта напрежение в опашките. Понякога изхвръкнат над водата като ракети и побъркват от страх моряците и плувците. А всяка зима нахлуват португалските галери — прастари създания, надарени с неземна красота. Имат оранжево-червеникави гребени и торбести синкаво-пурпурни тела, преливащи във всички цветове на дъгата. Но искрящата пъстра торба е само коварна примамка. Долу, невидими под водата, се люшкат по течението десетки пипала, готови да впръснат отрова в непредпазливата жертва.
Килнах мачтата напред, за да се насоча по вятъра и заобиколих кърмата на моторницата. Серхио все още се привеждаше през борда и сега различих в ръцете му мрежа. Отстрани стърчеше въдица, закрепена за перилата. Добре де, може би наистина ловеше риба. Исках да се приближа още малко, затова извъртях платното и потеглих обратно. На стотина метра разстояние отново подхванах вятъра и се помъчих да набера скорост. Исках да мина бързо, за да не ме разгледат добре. И сигурно щеше да стане, ако не бях изтървал гащетата. Много е трудно да останеш незабелязан, когато задникът ти е лъснал точно срещу хората, с които предпочиташ да не се срещаш.
За да не се излагам повече, аз подкарах обратно към лодката, където Сюзън Кориган клатеше неодобрително глава.
— Пред вдовицата ли се перчеше? — попита тя, когато застанах до нея.
— Само й отклонявах вниманието — отвърнах аз. — За да не види прекрасното ми лице.
— Може да те познава и откъм другия край — рече Сюзън съвсем сериозно.
— Ако задаваш въпрос, отговорът е „не“.
Тя се замисли, повярва ми и подкарахме обратно към пристанището. Мисията бе провалена. Все още нямах представа защо е ходила Мелани снощи при Роджър и какво дири днес със Серхио из залива. Но започвах да подозирам, че чаровната дама има готов план за всекиго и за всичко. Вероятно и поканата да я посетя беше част от плановете. Само не знаех каква точно.
