Роджър Солсбъри не знаеше това. Не знаеше и урока, който всеки затворник научава още в поправителното училище — как да измамиш проверяващия с помощта на гвоздей в обувката, прехапване на езика или някой друг от многобройните начини за вдигане на кръвното. Добре. Точно това исках. Да узная истината за смъртта на Филип Кориган. Не за да реша дали ще защитавам Роджър. И виновен, и невинен, пак можех да го поема. Дори ако Роджър ми кажеше, че месеци наред е планирал убийството и накрая го е извършил, пак имах начини да се боря, като принудя държавата да даде доказателства. Такава е нашата съдебна система. Но не бих му позволил да излезе пред съда с откровени лъжи. Тъй че истината ми трябваше за оформяне на стратегията. А и по друга причина. Просто исках да знам. Вече бях прекалено вътре в цялата работа — едва се отървах от лапите на вдовицата, спях с дъщерята, а сега повторно поемах защитата на Роджър Солсбъри.
Каквото и да излезеше от проверката, съдът нямаше да приеме резултата. Съдебните заседатели често изслушват свидетели, чиито показания куцат поради пиянство, наркотици или елементарна глупост, но данните от изследване с полиграф се отхвърлят, защото не отговаряли на строги научни критерии. Съдилищата непрестанно се мъчат да установят кой лъже и кой казва истината. Някои съдии твърдят, че познават езика на мимиката и жестовете. Свидетел, който пристъпва от крак на крак, хапе устни или гледа настрани, се смята за неискрен. Лично аз съветвам свидетелите си да гледат умилно вражеския адвокат и да не отмерват с крак ритъма на най-новите хитове.
— Разбрахте ли, че трябва да отговаряте искрено на всеки въпрос?
Операторът, пенсиониран полицай на име Тони Куевас, завъртя настройката на монитора за измерване проводимостта на кожата и зачака отговор. Преди да се пенсионира, Куевас имаше по-прост начин за установяване на истината. Бой с палка по глезените. Но тогава беше ченге. Днешният четиридесет и седем годишен консултант по охраната Тони Куевас бе кротък, любезен и сладкодумен мъж с нормално телосложение. Приличаше на заместник-директор в малка провинциална банка. Беше облечен съвсем обикновено — бяла риза с къси ръкави и невзрачна вратовръзка. Приведе се небрежно напред и нагласи усилвателя на сърдечната дейност.
— Да, сър — отговори Роджър Солсбъри. Самописците подскочиха и върху линиите по хартиената лента се появиха пет отклонения.
— Във Флорида ли живеете? — попита Куевас.
Това е неутрален въпрос. С него се отбелязват за сравнение долните граници на кръвното, дишането и изпотяването.
— Да.
— Взимали ли сте някога нещо, което не ви принадлежи?
Солсбъри се поколеба, после тихо отговори:
— Да.
Този път не се получи. Проверяващият задава контролни въпроси, за да получи неверен отговор. Почти на всекиго се е случвало да краде — ако не друго, то поне бонбони. Ако Солсбъри беше излъгал, физиологичната му реакция на този невинен въпрос щеше да бъде сравнена с реакцията при съдбовното питане: Вие ли убихте Филип Кориган? Ако реакцията при незначителния въпрос е по-силна, отколкото при важния, вероятно човекът говори истината. А ако е по-силна при важния въпрос, може да се предположи, че човекът е разтревожен и лъже.
Може би Тони Куевас изгаряше от желание да опердаши Роджър Солсбъри с палка, за да получи по-ясен отговор, но вместо това само се усмихна и продължи:
— Случвало ли ви се е поне веднъж да получите чрез измама по-висока оценка в училище?
Ново кратко мълчание.
— Не.
Не виждах показанията на приборите, но Куевас чакаше точно такъв отговор. Почти сигурна лъжа на незначителна тема.
Около трийсет секунди мълчание, за да затихнат реакциите.
— Вие ли убихте Филип Кориган?
Бърз и категоричен отговор:
— Не, сър.
— Роджър ли е малкото ви име?
Връщане към неутралната тема, за да почне всичко отначало.
— Да.
— Случвало ли ви се е да желаете някому зло?
Отново контролен въпрос, подвеждащ към лъжа.
— Не.
Просто невероятно колко често хората отказват да изрекат истината по въпроси, които смятат за незначителни. Воят се, че ако признаят някогашна дребна измама или некоректност, ще ги заподозрат и в нещо повече. А тъй като смятат, че се измерват само реакциите им на главния въпрос, по другите лъжат без колебание. Куевас пак помълча, после запита:
— Инжектирахте ли на Филип Кориган сукцинилхолин или някакво друго вещество с намерение да го убиете?
— Не…
— През май ли сте роден?
— Да.
— Случвало ли ви се е да лъжете, за да избегнете неприятности?
Миг колебание.
— Да.
Роджър Солсбъри се оказваше по-честен от мнозина други, но все пак даде неверен отговор на два от контролните въпроси. Достатъчно, за да може Куевас да оцени графиките.
— Още един въпрос, доктор Солсбъри. Знаете ли кой уби Филип Кориган?
— Не, сър — каза Роджър Солсбъри.
