Полак разгъна банкнотите, прибра ги, оправи си вратовръзката и се приготви да моли за освобождаване срещу четиринайсет долара гаранция.
— Ласаро Аранхо, предумишлен палеж…
Ейб Соколов влезе в залата, следван от своята свита. Двама детективи, млада асистентка, съдебен лекар, секретар и двама чиновници от прокуратурата. Държавата винаги има числено превъзходство. Детективите бяха оградили от двете страни Мелани Кориган, която изглеждаше малко неуверено, но пък носеше девствено бяла памучна рокля, тъй че децибелите на шума спаднаха наполовина, докато тя крачеше към първия ред.
Соколов остана неподвижен и внимателно огледа залата, сякаш броеше стадото си и не му излизаше една бройка. Най-сетне ме забеляза и леко кимна. Асистентката стоеше на половин крачка зад него. Добър избор — дребничка, крехка блондинка с бледа прозрачна кожа. Стиснеш ли я малко по-силничко, остават синини, но на Ейб Соколов му трябваше тъкмо такова момиче. Понякога той прекалява. За един обвинител е съвсем нормално да демонстрира праведен гняв, стига съдебните заседатели да не решат, че е пристрастен и злобен. Тогава, по напълно обясними психологически причини, почват да изпитват съчувствие към обвиняемия, дори ако е извършил най-гнусно престъпление. Когато му прегрее моторът, Ейб често пристъпва в опасна близост до тази граница.
След малко полицаите доведоха Солсбъри откъм килиите. Той отчаяно ме подири с поглед и аз се приближих.
— Имаме още две-три минути — казах аз. — Слушай сега, каквото и да приказва Мелани или някой друг свидетел, ти няма да даваш показания. Сега имаме шанс да им видим картите, а не да разкриваме своите.
Съдията Крейн забеляза Соколов в дъното на залата и вдигна от пода новичка папка с надпис
— Роджър Солсбъри, предумишлено убийство, молба за освобождаване под гаранция — подвикна съдията Крейн. Изглеждаше малко по-оживен. В края на краищата убийството не е като някаква дребна кражба. — Присъства ли обвиняемият и има ли защитник?
Пристъпих напред, кимнах и казах:
— Джейкъб Ласитър, защитник на обвиняемия. Моля да бъде отбелязано в протокола, че доктор Солсбъри е тук и ще присъства на всички съдебни заседания, ако бъде освободен под достъпна гаранция.
— Чакайте малко, мистър Ласитър — рече съдията. — Дайте първо да изясним положението, пък тогава почвайте речите. Отдавна не ви бях виждал насам. Какво, омръзнаха ли ви банкерите и големите клечки?
Това е положението. Колегите от криминалния сектор не прощават, когато почнеш да си играеш с пари, вместо с човешки съдби.
— Изобщо нямаше да съм тук, ако прокуратурата беше довела истинския виновник вместо един уважаван лекар, който живее в нашата област, откакто се е родил и няма нито едно нарушение на закона.
Струваше си да отбележа няколко точки, преди противникът да е поел топката.
— Все тъй непреклонен — поклати глава Крейн. — Я да викна прокуратурата, преди да сте пристъпил към заключителната реч.
Соколов пристъпи към подиума. Ъгловатото му тяло цепеше като меч тълпата от млади адвокатчета. Изпитите му бузи леко се розовееха. Помълча няколко секунди, без да издава каквито и да било чувства по хищното си лице.
— Ейбрахам Д. Соколов от името на щата Флорида — заяви Ейб. Поклони се на съдията и продължи. — И Дженифър Логан, също от името на щата.
Той кимна към дребната блондинка, която напълно се губеше редом с Мелани Кориган.
Внимателно огледах вдовицата. Не беше толкова самоуверена, както на гражданското дело. Тук попадаше в друго общество. По-некултурно. Може би преди години мошениците, биячите и затворниците нямаше да я стреснат. Но пък навярно удобствата в Гейбълс Естейтс бяха притъпили уличната хитрост, която й служеше тъй добре досега. И може би тя бе достатъчно умна, за да разбере това.
Съдията започна встъплението.
— Мистър Ласитър, става дума за тежко престъпление. Естествено, вие знаете колко трудно ще убедите съда да разреши освобождаване под гаранция.
— Знам, Ваша светлост. Но чрез разпит на главната свидетелка на обвинението се надяваме да докажем, че няма надеждни улики и вината не е доказана категорично. Вярвам, че ще убедим съда. В нашия случай цялото обвинение на прокуратурата, както и основанията за извършване на арест, се крепят върху думите на една-единствена личност. Готови сме да докажем тяхната пълна несъстоятелност.
