Вдигна глава, потърси това място и го откри наблизо. Полетя към него, оттам видя замъка под още по-малък ъгъл и различи покрива на кулата. Бе на около три четвърти мили от него и на височина от триста метра. Спусна се стремително, но не мина през пролуката, а проби облаците точно над замъка.
Дълго време студената мъгла го обгръщаше и ослепяваше. После изведнъж отново се озова на открито, а замъкът бе точно под него. С полуприбрани криле той се устреми като камък от катапулт, летящ към целта си. В последния момент ги разпери отново, шумно загреба въздух и тупна на върха на кулата.
Срещна го само един страж. Той зяпна, обърна се и изчезна по каменната стълба, водеща надолу към дневната. Джим се вмъкна след него, стигна до дневната и се наведе навреме, за да избегне копие, хвърлено във въздуха. Инстинктивно замахна с крилото си и мощният крайник буквално подхвърли войника и го запокити в стената; той падна и остана неподвижен.
Драконската кръв на Джим… или на Горбаш — при тези обстоятелства бе невъзможно да определи чия, бушуваше и кипеше.
Чу под себе си звън от удара на стомана в стомана, спусна се по следващия ред стъпала и за момент зърна високо, слабо момиче в бяло, което държеше късо копие и надничаше от една отворена врата. Профуча покрай нея, тя извика нещо, което Джим не разбра, и се опита да го промуши с копието. Но в това време той вече бе минал през вратата към един къс коридор, където Брайън, сложил само шлема и с останалата част от бронята на купчина в краката му, отблъскваше трима войника със сабята си.
Джим замахна към тях и тримата се строполиха.
— Благодаря! — рече задъхано Брайън. — Би ли завардил долните стълби, сър Джеймс? И помогни на вълка, ако има нужда. Досега или е отворил портите, или е мъртъв. Съобщи ми кое от двете, ако можеш.
Като сумтеше, показал дългия си червен трептящ език между зиналите си челюсти, Джим се втурна с полувдигнати криле, по последния ред стъпала. Долу вдясно видя голяма задимена зала, преградена от завеси, зад които долиташе шум от бой и мъжки викове. Вляво имаше врата, която водеше навън. Мина през нея. Сега, вдясно от себе си, заобикаляйки крива стена от прогнили дъски, видя участък от вътрешния двор и портите на замъка, едната от които бе полуотворена навътре. В двора се водеха две сражения. Първото бе до едни открити навеси с коне, където петима от хората на Джилс се биеха със саби срещу приблизително същия брой войници на сър Ху. Точно зад портата, наредени в полукръг, с около дузина повече войници крещяха, притиснали Ара срещу бойницата. Очевидно никой от тях не гореше от желание да се бие с него пръв, но всички се опитваха с финтове и с жестове да задържат вниманието му достатъчно дълго, докато някой друг атакува.
— АРА! — прогърмя Джим, като използва пълния си драконски глас.
Хвърли се в полукръга, който се разкъса от удара. Веднага след това поведе бой с четирима мъже, Ара убиваше други трима, а останалите се разбягаха.
— Къде е Джилс? — извика Джим на вълка, след като приключи с тримата от противниците и видя другия да обръща в бяг.
— Вътре в сградата — изрече задъхано Ара, — там го видях за последно.
— А сър Ху?
— Няма и следа от него.
— Не е и в кулата! — каза Джим. — Оттам идвам. Брайън облича бронята си. Ще проверя останалата част от замъка.
Подскочи във въздуха и с един мах на крилете стигна върха на стената. Вдясно и вляво от себе си видя неподвижните тела на няколко войника, повалени с по една-единствена стрела в гърдите. Бойниците бяха безлюдни, като се изключат мъртвите.
Почуди се къде е Дафид. Все още в гората? Или бе дошъл, за да се присъедини към хората на Джилс, които се биеха в сградата?
В този момент през един вход в другия край на замъка, се изсипаха войници, с къси копия, същите като това, което момичето бе размахвало. Те се втурнаха в сравнително равностойното сражение, водено в близост до конюшните между някои от техните другари и разбойниците.
Сега драконската ярост напълно завладя Джим. Отскочи от стената към тази нова група врагове. Никой от тях не гледаше нагоре и той връхлетя върху им без предупреждение. Внезапно се озова в центъра на боя, като съскаше, ръмжеше и се биеше със зъби, нокти и криле едновременно, пазейки равновесие на задните си крака подобно на гигантска граблива птица.
Смеси се с тях. Сякаш се бореше срещу сламени чучела, въоръжени със захарни оръжия. Копията се чупеха, щом ги докоснеше; подхвърляше като кукли войниците, които ги държаха. Свирепо чувство за сила се разгоря в него. С крайчеца на окото си видя Ара, обграден от нова група бойци на сър Ху и реши да му се притече на помощ веднага след като довърши своята битка. Какво бе казал вълкът за това, че ще се погрижи Горбаш да се върне невредим? Джим нямаше нужда от ничия помощ. Кой можеше да се изправи срещу един дракон? Никой. Той бе непобедим и когато това свършеше, щеше да го напомни на всички — вълк, разбойници, рицар… В този момент, изведнъж войникът, който го нападаше, извика и започна да крещи триумфално.
— Горбаш! — нададе вой Ара — Горбаш!
