— Разбира се, както казах, такива сме ние. След три дни ще бъдеш на крака. После още няколко дни и ще си същият както винаги.
— Не — продума Джим, — няма да съм същият…
— Какви ги говориш? Глупости! Казвам, че ще бъдеш здрав както преди и ще бъдеш!
Старият дракон продължи да говори, но съзнанието на Джим отново се потопи в тъмните води. Нямаше да спори със Смргол. Беше безсмислено. Това не означаваше, че се бе оставил да бъде убеден. В него беше настъпила промяна и никога нямаше да е отново същият.
Мисълта за промяната не го напусна през последвалите дни. Както предсказа Смргол, той се възстановяваше бързо и през това време започна да отговаря на посетителите, които идваха да го видят. С тяхна помощ постепенно свърза това, което му се бе случило от момента на сблъскването му със сър Ху извън стените на замъка.
Сега разбра защо драконите, тези величествени животни, с основание се страхуваха от рицар в броня, особено когато е на кон и е въоръжен с копие. Конят, човекът и металът тежаха повече от тон и при скорост над десет мили в час цялата тази маса, съсредоточена в острия връх на триметровото копие, имаше страхотна пронизваща сила. В неговия случай копието не бе засегнало сърцето и белите дробове, иначе дори здравото тяло на Горбаш нямаше да го спаси. Оръжието бе проникнало високо в гърдите му, където големият гръден мускул на лявото крило изтъняваше. Бе преминало изцяло през него и около двадесет сантиметра от върха и дръжката се бяха показали през гърба му до лопатката. Освен това задните три-четири метра от копието се бяха счупили и една къса част от дръжката бе останала да стърчи от раната на гърдите му.
Отначало другите бяха помислили, че е мъртъв. Със сигурност Ху де Боис беше решил така, защото без да изчака, за да се увери, той се бе качил на коня си, паднал при сблъсъка, и бе препуснал преди Брайън, възседнал един кон от замъка, да успее да го проследи и хване.
Останалите се бяха събрали в равнината около неподвижно лежащия Джим и пръв Ара бе установил, че той все още диша, макар и слабо. Не бяха посмели да го преместят, разбирайки, че е пред бездната на смъртта. Затова бяха построили навес от пръчки и клони над мястото, където лежеше, бяха го покрили с дрехи и запалили огън в заслона, за да е топло, докато вълкът извика С. Каролинус.
Каролинус бе дошъл, придружен от Смргол, на когото някак бе изпратил вест. Под ръководството на магьосника старият дракон бе използвал силата си, за да свърши това, което другите, дори при склонност да рискуват, не бяха могли да направят. Смргол внимателно бе изтеглил счупената дръжка.
След почистването й раната бе започнала силно да кърви, но скоро кървенето бе спряло и Каролинус беше обявил, че след като Джим досега е оживял, не може да се направи нищо повече за него. Магьосникът се бе приготвил да си тръгне.
— Но сигурно има нещо, което можем да сторим? — бе попитала Даниел.
— Ще чакаме — бе отсякъл Каролинус — и ще се надяваме.
И си бе тръгнал.
Бяха престроили навеса в по-стабилна постройка. Смргол и Ара се бяха редували да седят до него, понякога в компанията на Даниел, Брайън или някой от другите; и бяха чакали. Най-сетне беше дошъл денят, в който той бе отговорил на Смргол.
Сега всички дойдоха, за да се видят с него и до изразят задоволството си, че е оцелял. Всеки си имаше свой начин да го направи. Смргол го мъмреше, Ара ръмжеше огорчено, Даниел го уверяваше, че е постъпил глупаво, но в същото време смяташе, че само един принц би се хвърлил в почти сигурна смърт. Тя бе невероятно досадна, но и много внимателна, когато сменяше превръзките му, и не позволяваше на другите да вършат това. Джилс любопитстваше да узнае какъв боен стил е владеел сър Джеймс в истинското си тяло и настояваше, че сигурно е имал наум някаква тайна тактика, иначе не би рискувал да атакува фронтално. Дафид дойде, седна и се захвана да прави стрелите си, без да каже нищо.
