Веднага щом заспа, аз отворих вратата и извиках жена от рода Хауърд — Мадж Шелтън — да остане с нея в стаята. Прислужничките изнесоха изцапаните с кръв чаршафи и донесоха чисти рогозки за пода. Отвън, в приемната, придворните очакваха вести, дамите почти дремеха, опрели глави на ръцете си, а други играеха на карти, за да мине по-бързо времето. Джордж се беше облегнал на стената и беше потънал в тих разговор със сър Франсис. Двамата бяха сближили глави като любовници.
Уилям дойде при мен, хвана ръката ми, аз спрях за миг и събрах сили от докосването му.
— Положението е лошо — казах аз кратко. — Не мога сега да ти обясня. Трябва да кажа нещо на чичо ни. Ела с мен.
Джордж веднага се озова до мен.
— Как е тя?
— Бебето е мъртво — казах аз лаконично.
Видях как той пребледня и се прекръсти като някоя суеверна прислужница.
— Къде е чичо? — попитах аз, като се огледах.
— Чака новини в стаята си, като всички останали.
— Как е кралицата? — попита един.
— Изгуби ли бебето? — каза друг.
Джордж пристъпи напред.
— Кралицата спи — каза той. — Почива си. Тя заповядва всички да си лягате, а сутринта ще има вести за състоянието й.
— Изгуби ли бебето? — питаха настоятелно Джордж, като гледаха към мен.
— Откъде да знам? — каза Джордж невъзмутимо, при което се разнесе възмутен невярващ шепот.
— Значи е мъртво — каза някой. — Какво й има, че не може да му роди син?
— Хайде — каза Уилям на Джордж. — Да излизаме оттук. Колкото повече им говориш, толкова по-зле ще става.
Със съпруга си от едната ми страна и с Джордж от другата, аз си проправих път сред придворните и слязох надолу към покоите на чичо Хауърд. Слугата му, облечен в тъмна ливрея, ни въведе, без да каже и думичка. Чичо ми беше седнал зад голямата маса. Пред него бяха пръснати някакви документи, а свещта хвърляше жълтеникава светлина в стаята.
Когато влязохме, той кимна на слугата да подкладе огъня и да запали още свещи.
— Да? — попита той.
— Ана получи родилни болки и роди мъртво бебе — казах аз глухо.
Той кимна, а по мрачното му лице не се четеше нищо.
— Имаше нещо нередно — казах аз.
— Какво нещо?
— Гърбът му беше отворен, а главата му беше огромна — казах аз. Почувствах как отвращението свива гърлото ми и стиснах ръката на Уилям малко по-силно. — Роди се урод.
Той отново кимна, сякаш му съобщавах нещо съвсем обикновено и то не го засягаше ни най-малко. Джордж беше този, от чието гърло се изтръгна тихо задавено възклицание, и той затърси с ръка стола, за да се подпре на него. Чичо ми си даваше вид, че не обръща внимание, но виждаше всичко.
— Опитах се да спра слугинята, за да не го изнесе от стаята.
— Така ли?
— Тя каза, че вече е на служба при краля.
— Нима?
— Тогава аз й предложих пари, за да остави бебето и тя каза, че е неин дълг пред Дева Мария да вземе бебето, защото тя била…
— Каква била?
— Ловяла вещици — прошепнах аз.
Изпитах странното усещане, че пода се движи под краката ми и че всички звуци в стаята идваха някъде от далеч. Тогава Уилям ме сложи да седна на един стол и поднесе чаша с вино към устните ми. Джордж не ме докосна — той се държеше за облегалката на стола, а лицето му беше бледо като моето.
Чичо ми не беше особено развълнуван.
— Кралят е наел жена, която се занимава с лов на вещици, да следи Ана?
Аз отпих още от виното и кимнах.
— Тогава тя е в много голяма опасност — отбеляза той.
Последва още една дълга пауза.
— Опасност ли? — попита Джордж, като се изправи.
Чичо ми кимна.
— Подозрителният съпруг е винаги опасен. А подозрителният крал — още повече.
— Тя не е направила нищо — каза Джордж решително. Аз го погледнах косо и с любопитство, щом чух да повтаря думите, в които Ана се беше клела, когато видя урода, плод на нейното тяло.
— Възможно е — отстъпи чичо. — Ала кралят мисли, че тя е направила нещо и това е достатъчно, за да я унищожи.
— И какво ще направите, за да я защитите? — попита Джордж предпазливо.
— Знаете ли, Джордж — каза чичо ми провлачено. — Последния път, когато разговарях с нея насаме, тя ми каза, че може да напусна двора, и ме прокле, като добави, че е стигнала до там, където е, благодарение на собствените си усилия и че не ми дължи нищо. Освен това ме заплаши с арест.
— Тя е Хауърд — казах аз, като оставих виното настрани.
Той се поклони.
— Беше.
— Но това е Ана! — възкликнах аз. — Всички ние посветихме живота си, за да я издигнем дотук.
Чичо ми кимна.
— А получихме ли големи благодарности? Доколкото си спомням, вие бяхте изгонена от двора. И още щяхте да сте, ако не й бяхте необходима. Тя не направи нищо, за да ме препоръча на краля, даже напротив. А вие, Джордж, вие запазихте нейното благоразположение, но станахте ли поне с един шилинг по-богат, откакто тя се качи на трона? Не беше ли същото за вас и когато тя му беше любовница?
— Тук въпросът не опира до благосклонност, а е на живот и смърт — каза Джордж разгорещено.
— Когато тя му роди син, ще затвърди позицията си.
— Но той не може да й направи син! — извика Джордж. — Той не можа да направи син на Катерина, а сега не може и на нея. Той е почти импотентен! Ето защо тя полудяваше от страх…
Настъпи мъртва тишина.
