От едно съобщение на френския посланик научавам, че той е доставил на любимия ми Норфолк три хиляди крони в златни монети — достатъчно, за да финансира армията ми. Норфолк ще ми ги изпрати по таен куриер на служба при него. Ридолфи съобщава, че е видял испанския командир в Нидерландия, херцог Алва, който е обещал да оглави нападението на испанските войски от Ниските земи над английските пристанища в Ламанша: получил е благословията на папата, който дори е обещал и собствената си финансова подкрепа. Веднага щом испанската войска стъпи на английска земя, ще може да се опре на влиянието и богатствата на Ватикана. Сега Ридолфи е на път към Мадрид, за да се увери, че Испания ще подкрепи замисъла с цялата си мощ. С подкрепата на папата и съветите на херцог Алва, Филип Испански със сигурност ще нареди привеждането на плана в действие.
Пиша на Джон Лесли, епископ на Рос, и на стария ми служител, Чарлс Бейли, който сега е на служба при него, за да разбера последните новини. Никой от тях още не е отговорил, и това е тревожно. Твърде възможно е Бейли да е изпратен от епископа на тайна мисия и да отсъства от жилището си: но моят посланик трябваше да ми е отговорил веднага. Знам, че е в Лондон и очаква новини за „Великото начинание“. Когато не получавам никаква вест от него, пиша на Норфолк да го попитам за новини.
Норфолк отговаря шифровано, и писмото му пристига при мен, скрито в два кухи тока за чифт нови обувки. Казва, че е изпратил писмо на Лесли, а освен това изпратил до дома му и един доверен слуга, но къщата била затворена и Лесли не си бил у дома. Слугите му казват, че гостува на приятел, но не знаят къде е, а той не е взел със себе си никакви дрехи, нито дори личния си прислужник.
Норфолк казва, че това звучи повече като арестуване, и по-малко като гостуване, и се опасява, че епископът е арестуван от някой от шпионите на Сесил. Благодаря на Бога, че поне не могат да го изтезават: той е епископ и акредитиран посланик, те не смеят да го заплашват или да го наранят: но могат да му попречат да пише на мен или на Норфолк, могат да го държат надалече от мрежата за сведения, от която имаме нужда. В този изключително важен момент ние сме лишени от него, а — което е още по-лошо — ако Сесил го е арестувал, значи подозира, че се готви нещо, дори и ако не знае какво е то.
Сесил никога не прави нещо без солидно основание. Ако е заловил епископ Лесли сега, след като можеше да го арестува по всяко време, тогава сигурно знае, че планираме нещо важно. Но после се утешавам с мисълта, че го принудихме да излезе от сенките, където върши делата си. Ботуел винаги казваше: накарай враговете си да излязат на открито, където можеш да видиш числеността им. Сесил сигурно се страхува от нас сега, след като действа толкова открито.
Сякаш това не е достатъчна беда, Норфолк ми пише, че е изпратил трите хиляди крони във френско злато по един манифактурист от Шрусбъри, който в миналото помагал на един негов слуга, като изпълнявал поръчки. Не са му казали какво пренася. Норфолк е сметнал за по-безопасно да му каже, че това са само някои запечатани документи и малко пари, и да го помоли да ги достави пътьом, както му е удобно. Това е риск, това е ужасен риск. Пратеникът, който не знае стойността на онова, което пренася, може да не прояви достатъчно внимание. Ако е любопитен, може просто да отвори кесията. Предполагам, негова светлост смята, че ако пратеникът е наясно със стойността на пакета, може просто да открадне златото — и няма да има как да се оплачем от него или да го арестуваме за кражба. В опасност сме, накъдето и да се обърнем, но все пак ми се иска Норфолк да беше избрал някой — който и да е — от всичките си хиляди слуги, на които можеше да бъде поверена тази огромна, толкова важна тайна. Това са сумите, с които ще заплатя на моята армия за бунта, а Норфолк ги е изпратил по манифактурист от Шрусбъри!
Налага се да сдържа нетърпението си. За Бога! Ботуел щеше да даде пратката на някой от своите крепостни селяни, или на някой, заклел се в доживотна вярност. Норфолк сигурно разполага с такива хора, защо не ги използва? Държи се, сякаш не съзнава опасността, в която се намира самият той, когато се готвим да поведем война срещу една суверенна кралица. Държи се, сякаш сме в безопасност. Но ние не сме в безопасност. Ние се готвим да се изправим срещу върховната власт в Англия, готвим се да предизвикаме кралицата на собствената й земя. Готвим се да нападнем Сесил и неговия обръч от шпиони, и той вече е нащрек и обзет от подозрения. Господ е свидетел, че не сме в безопасност. Никой от нас не е в безопасност.
