— Тогава няма да ти е трудно да си намериш нов господар. Жена с толкова таланти със сигурност ще плени лесно някой велик лорд, който ще я приеме с радост. След час тук ще дойде служител да приготви къщата за продан, заедно с мебелите. Вземи нещата, които съпругът ми ти е подарил, и замини, защото тук няма да остане нищо на Акома. — Изгледа пищните форми на Теани с неприязън. — Няма да оставяме боклук за новия собственик.
Обърна се и тръгна към вратата, сякаш конкубинката не бе достойна за вниманието й. Само наблюдателното око на Аракаси забеляза, че Теани изпусна железния самоконтрол, с който се опитваше да заблуди господарката: по лицето й пробяга омраза, а красотата й премина в злобно, убийствено изражение. Обидите на Мара от Акома бяха добре запомнени и Теани щеше да отмъсти за тях.
Шпионинът пое инициативата в ролята си на офицер и нареди на двама от войниците да останат, за да се уверят, че заповедите на господарката ще бъдат изпълнени. След това се измъкна навън, преди Теани да се успокои и да запомни лицето му.
— Тя ли е? — попита Мара, щом той се приближи до нея.
— Тя е, господарке. Преди да дойде в града, беше любимка на лорд Минванаби и често споделяше леглото му. Не знам защо е била избрана да шпионира лорд Бунтокапи, но явно е убедила господаря си, че така ще е по-полезна. — Вървяха към носилката, сухите листа шумоляха и заглушаваха разговора им. Аракаси действаше крайно внимателно дори в тази тиха уличка. Помогна на Мара да се настани на възглавниците и прошепна: — Нашите агенти не знаят с какво се е занимавала, преди да постъпи при Минванаби. — Погледна многозначително към къщата. — Ще съм по-спокоен, ако разберем повече за нея, защото мисля, че си създаде враг, господарке. Само аз видях лицето й, докато ти излизаше. Беше готова да убива.
Мара се облегна и притвори очи. Разумно или не, вече беше зарязала този въпрос, защото следващата стъпка в плановете изискваше цялото й внимание.
— Няма значение дали ще ме убие по служба, или заради лични причини.
Стройното й тяло се напрегна, когато робите вдигнаха носилката. Аракаси застана отляво, а Папевайо — от другата страна.
— Грешиш, господарке — каза шпионинът, щом тръгнаха. — Повечето хора да не са чак толкова упорити, ако ги тласка единствено дългът. Но не се притесняват да умрат при отмъщение, стига и врагът им да загине.
Мара отвори гневно очи.
— Искаш да кажеш, че действах глупаво ли?
Аракаси не се притесни.
— Просто предлагам милейди да обмисля думите си по-внимателно в бъдеще.
Мара въздъхна.
— Ще те послушам. Ако Кейоке беше тук, сигурно щеше да си търка трескаво брадичката с палец.
— Това е жестът на Папевайо — отвърна объркано Аракаси.
Господарката му се усмихна.
— Много си наблюдателен. Някой ден трябва да ти обясня за предупредителните жестове. Хайде да се прибираме, офицер, защото жегата се засилва, а имаме още много работа.
Аракаси отдаде чест — нали изпълняваше ролята на Ударен водач, макар да не бе добър с меча — и заповяда на войниците да обградят носилката на лейди Акома и да потеглят към имението.
Следобедът хвърляше лилави сенки по пътя. Носачите вървяха на север към Свещения град бавно и спокойно, сякаш клиентката зад завесите бе поискала просто да се разходи. След два часа тя им заповяда да спрат до един кладенец и доволни, че са получили почивка цял час преди залез, те седнаха да похапнат. Възхищаваха се на жената, която ги бе наела. Освен че беше невероятно хубава, тя бе платила със скъп метал за доста лесната работа.
Приближи се продавач на грънци. Стоката му беше вързана с канапи на дълъг прът, който носеше на рамо. Мъжът спря до носилката, за да си поеме дъх. Острото му лице бе червено от изтощение, а очите му шареха. Жената в носилката чу потракването на грънците, отмести завеската и му махна да се приближи.
— Добре, че не успя да стигнеш до Сулан-Ку — каза му, докато се правеше, че разглежда стоката.
— Какво стана? — попита търговецът и попи челото си с изящна копринена кърпичка.
Жената изви красивите си устни.
— Това, което очаквах. Онази кучка не ми позволи да остана. Джингу е глупак, щом разчиташе на подобно нещо.
— Лорд Минванаби не се вслушва в чужди съвети.
Жената проследи орнаментите по една стомна с дългия си лакиран нокът.
— Ще се върна при Джингу. Той може би ще съжалява, че не е успял да внедри агент при Акома, но със сигурност съм му липсвала. — Устните й се извиха замечтано. — Знам, че много неща в мен му липсват. Никое от останалите му момичета не разполага с моите… умения.
— А може би просто не обичат болката, Теани — отвърна сухо търговецът.
— Ха! Какво значи да обичаш? — Тя тръсна глава, размърда рамене и робата й се разтвори. Гледката накара търговеца на грънци да се усмихне заради противоречието между смайващата красота и ужасната жестокост на тази жена. Теани прецени погрешно изражението му като похотливо и се усмихна.
