Срещата продължи и Мара уверено възвърна предишната си роля на управник на Акома. Мракът се спусна и мълчаливите слуги запалиха лампи. Взимаха се решения, обсъждаше се информация и до полунощ на практика бе свършена повече работа, отколкото през цялото управление на Бунтокапи. Накрая Джикан се изправи с въздишка на очевидно облекчение. Останалите не показваха дали изпитват някаква лична вина заради кончината на лорда. Имаше твърде много нови проблеми за решаване.
Накоя, която беше най-бавна, се надигна сковано, но Мара й махна да остане. Останалите вече бяха на вратата, но спряха, за да я чуят.
Очите на господарката се озариха от палав блясък, докато изучаваше очакващите лица на служителите.
— Какво мислите, ако реша да назнача официално Накоя за постоянен Първи съветник на Акома?
Старата дойка възкликна сепнато, а Кейоке пусна една от редките си усмивки.
— Постът е празен след смъртта на Джаджоран — продължи Мара. Веселието й се задълбочи, защото Накоя, която винаги знаеше какво да каже, само отваряше и затваряше уста като риба на сухо.
Аракаси реагира първи и се поклони галантно на старицата.
— Повишението и честта са заслужени от годините ти, стара майко.
Люджан направи шеговит коментар, но Папевайо познаваше Накоя от малък и имаше много топли спомени, така че заряза протокола, вдигна старицата във въздуха и я завъртя.
— Вървете да празнувате — каза Мара, докато дойката й пискаше весело. — Никой служител на Акома не заслужава повече от теб, Накоя.
— Първо трябва да оцелея — отвърна останалата без дъх Накоя. Папевайо я пусна на земята внимателно, сякаш бе направена от стъклото на чо-джа. Кейоке, Джикан, Аракаси и засменият Люджан се струпаха да прегърнат новата Първа съветничка. Мара се усети, че не е виждала подобна радост в къщата отпреди смъртта на баща си. „Дано Лашима ми даде мъдрост, за да продължа“. Заплахата от Минванаби не бе премахната, а само забавена от нестабилния съюз с Анасати.
Траурният период приключи и жреците на Туракаму дойдоха да изгорят кошовете с червена тръстика, които стояха до вратите през последните три седмици. Първите брачни посредници се появиха, докато пушекът още се носеше над нивите на Акома. До края на деня в кабинета бяха получени три писма с восъчни печати. Доволна, че най-сетне е облякла нещо различно от червеното, Мара извика Накоя и Аракаси и им показа най-горното. Лицето й беше замислено.
— Явно любимият лакей на Минванаби има свободен син. Какво знаете за него?
Аракаси взе документа и го разгледа. Пергаментът беше парфюмиран и конкурираше миризмата от цъфтящите навън акаси.
— Брули от Кехотара. Баща му, Мекаси, се опита да го ожени два пъти, но и двете ухажвания се провалиха. Сега момчето служи като Патрулен водач в армията на баща си, но очевидно не е силен тактик. Откакто е станал командир, отрядът му изпълнява само гарнизонни задачи. — Шпионинът потупа пергамента с лека усмивка. — Все пак не мисля, че е глупак. Може да очакваме, че е фасада за внедряване на някой агент или направо убиец на Минванаби.
Мара взе писмото и прехапа устна. Ако откажеше да разгледа петицията на Брули Кехотара, това щеше да е публична проява на слабост.
— Те искат да ме посрамят или да ме убият. — В тона й не личеше страх. — Предлагам да приемем примамката и да я използваме срещу тях.
Накоя, притеснена в новата си роля, не каза нищо и Аракаси продължи:
— Това може да е опасно, господарке. Бащата на Брули, Мекаси, е комарджия, при това не особено добър. Загубил е толкова, че почти цялото имение е ипотекирано. Синът му е суетен младеж, който настоява да има всичко най-добро. Освен това има две по-големи сестри и по-голям брат, със същите вкусове. Техните харчове, заедно с дълговете им, почти са разорили баща им. Минванаби са поели дълговете им, но не от благотворителност. Мекаси Кехотара е наистина опасен, защото семейната му традиция е заклета в Тан-джин-ку.
Мара стисна пергамента. Не знаеше тази подробност. Тан-джин-ку означаваше „до живот“ на стария език. Кехотара бяха заклети в древна форма на васалство към Минванаби, клетва, която съществуваше почти само в историческите книги. Според нея нито едно искане не можеше да бъде отхвърлено, пренебрегнато или поправено. Ако Мекаси Кехотара се бе заклел, по заповед на Джингу щеше да убие дори собствените си деца без колебание. Предателството на съюзите беше често срещано в Играта на Съвета. Тан-джин-ку правеше Кехотара по-надеждни от семействата в клана, все едно бяха част от Минванаби. Чак след смъртта на Мекаси синът му щеше да има право да преговаря за нови условия. Дотогава Кехотара не можеха да бъдат подкупени, заплашени или принудени да предадат Минванаби.
— Добре — каза Мара и решително изправи рамене. — Ще посрещнем Брули подобаващо за неговото положение.
Аракаси я погледна остро.
— Значи искаш да изслушаш предложението му?
— Разбира се. — Мара се замисли за момент. — Не бива да го отхвърляме с лека ръка. Нали не искаме да обидим толкова височайша особа като лорд Кехотара?
— Значи имаш план? — Аракаси се усмихна.
