Да, щеше да постигне отмъщението си чрез него. Мара щеше да умре бавно и мъчително, или поне срамно, ако нямаше друга възможност. Това, че истинският й господар искаше друго, не променяше нещата. Теани беше сменяла работодателите си многократно.
Хвърли стомната на възглавниците и заповяда на носачите да тръгват. Едрото мускулесто тяло на един от тях хвана погледа й. Беше добре сложен и вървеше заплашително. Теани беше възбудена от мисълта за насилие и отмъщение и реши да спре до едно езерце по пътя. Щеше да се позабавлява. Мъжът и другарите му щяха да умрат, така или иначе. Щеше да е грехота да не ги използва за наслада. Освен това няколко нови синини щяха да убедят Джингу, че наистина е била нападната от бандити, и да премахнат евентуалните подозрения. Теани потръпна от очакване, докато носачите отново потегляха към Свещения град.
Търговецът спря, сякаш да провери колко пари му е дала благородната лейди. Изгледа изпод широкополата си шапка как носилката тръгва и се зачуди защо жената се бе замотала, преди да извика носачите. Мечтите на същество като Теани не бяха приятна тема. Той изръмжа с отвращение и намести пръта със стоката на рамото си. Лично бе уверил господаря, че талантите й не се простират само в леглото, и това му бе донесло доста успехи в миналото. Но напоследък тя показваше признаци на независимост и тълкуваше заповедите както си иска. Търговецът се зачуди дали това не е знак за нарастваща нестабилност. Но пък при всички случаи Теани щеше да причини беди само на Минванаби. Освен това можеше да я отстрани, ако се превърнеше в проблем. Раздразнен от тежестта на пръта, който се забиваше в рамото му, Чумака, Пръв съветник на лорд Анасати, тръгна към Сулан-Ку. Щеше да извлече полза от изпращането на Теани при Минванаби. Това, че се бе появила в къщата на Бунто, ги бе изненадало, но накрая нещата се подреждаха добре. Господарят му нямаше да е съгласен, но пък бе загубил син. Чумака не чувстваше голяма загуба. Никога не му беше пукало за Бунто и въпреки че момичето Акома бе по-талантливо, отколкото очакваха, истинската заплаха си оставаше Минванаби. Висшият съвет се вълнуваше и Играта ставаше все по-сложна, докато кампанията на Военачалника на Мидкемия продължаваше. Успехите и провалите на интригите винаги ускоряваха пулса на Чумака. „Богове, обичам политиката“. Обзе го почти веселие и той започна да си подсвирква, докато вървеше по пътя.
След връщането си от Сулан-Ку Мара свика среща с най-близките си съветници.
Сумракът се спускаше над нивите около имението. Накоя седеше от дясната й страна, косата й беше увита с червен шал, в почит към Туракаму, в чиито владения бе преминал покойният господар. До всяка врата в сградата бяха разположени кошове с червена тръстика, за да може Червеният бог да отвърне взор от скърбящите.
Мара носеше традиционна роба в същия цвят, но в държането й нямаше нищо тъжно. Седеше изправена гордо, докато Джикан, Кейоке, Папевайо, Люджан и Аракаси заемаха местата си на пода пред нея.
Изгледа всеки от тях в очите и каза:
— Знаете какво се случи. Няма нужда да говорим повече за това. Преди да оставим Бунтокапи да почива в мир, искам да кажа едно. Това, което се случи, и всичко, което ще произлезе занапред, е моя отговорност. Никой от служителите на Акома не трябва да се притеснява, че е действал без чест. Ако хората в империята шепнат, че сме постъпили подло, срамът си остава за мен. — С това приключи въпроса със смъртта на съпруга си, та другите да не се чудят повече дали са предали законния си владетел.
Премина към другите въпроси почти рязко. Червеното я разхубавяваше, но челото й беше намръщено.
— Кейоке, трябва да ускорим набора на войници. Минванаби са временно неутрализирани и трябва да използваме момента, за да затвърдим позициите си.
Командирът кимна с обичайния си пестелив маниер.
— Възможно е, ако привикаме всички млади синове и всички се отзоват. Но някои ще изберат други домове. Лордовете Минванаби и Кехотара все още опитват да попълнят тристате човека, които загубиха срещу нас преди няколко месеца. Смятам, че през следващите два месеца може да привлечем към двеста войници, но те ще са неопитни младежи. За останалите триста ще се наложи да почакаме може би около година.
Мара трябваше да се задоволи с това. Бунтокапи беше оставил сериозни дългове и Джикан твърдеше, че ще отнеме известно време, преди имението да се стабилизира. Докато съберяха новобранци, финансите щяха да набъбнат достатъчно за обучението им. А и малцина щяха да нападнат открито след съюза на Акома с Анасати.
Накоя отправи предупреждение, както винаги.
— Господарке, докато Акома трупа съюзи и военна мощ, трябва да се пазиш още повече от подмолни атаки.
Аракаси се съгласи.
— Господарке, щом официалният траур свърши, ще получиш множество предложения от ухажори. Със сигурност в свитите на тези благородни синове ще има агенти на Минванаби.
Мара обмисли думите му и каза:
— Трябва да се убедим, че тези агенти няма да дължат нищо съществено на господарите си.
