— Не — отвърна Мара сериозно. — Но ще измисля, преди лакейчето на Джингу да се представи. Искам агентите ти да съберат цялата информация за Брули и семейството му, преди да пристигне.
Аракаси, макар и възхитен от дързостта й, се осмели да възрази.
— Ще е скъпо. Трябва да си осигурим най-бързите куриери от Гилдията на носачите и да ги закълнем, за да не могат да изтръгнат нищо от тях.
— Разбира се — отвърна Мара, макар че Джикан щеше да се разпищи. Мъже, готови да умрат за съобщението, което пренасят, можеха да се наемат само срещу скъп метал. — Заеми се веднага, Аракаси.
Шпионинът бързо стана и излезе. Ето, точно за такива задачи бе изградена мрежата му! За дързък играч, който не се притеснява да сграбчи предимството. А и това, че целта на Мара беше съюзник на Минванаби, беше бонус. Денят определено беше чудесен.
Вратите на голямата зала на Акома се отвориха.
Брули от Кехотара беше почти красив в червено-черната си броня. Мара стоеше на подиума в дъното на залата с тежкия си церемониален костюм. Веднага видя, че агентите на Аракаси са прави. Този мъж беше суетен като птица кали. Но с основание. Беше строен, но мускулест, докато повечето представители на трите централни нации в империята бяха предимно набити. Освен това се движеше с грацията на танцьор. Имаше рядко срещани яркосини очи, които контрастираха с тъмната му коса и топлата му усмивка. Мара знаеше, че би я убил със същото желание, с което би се оженил за нея, но не можеше да не забележи колко по-различен е от Бунто.
Накоя сякаш разчете мислите й, наведе се към нея и прошепна:
— Този ще прекарва повече време пред огледалото да гледа себе си, а не теб, дъще.
Мара скри усмивката си и запази официална поза, докато приветстваше втория син на Кехотара.
Двама непривлекателни войници придружавала Брули, други шестима вече бяха разквартирувани в казармите на Акома. Мара беше сигурна, че охраната е избрана заради грозноватия си външен вид, за да може да контрастират с красивия лорд, когато се представи на лейди Акома.
Единият войник прие ролята на Пръв съветник и пристъпи напред.
— Лейди Мара, имам честта да ти представя Брули от Кехотара.
Накоя отвърна ритуално:
— Лейди Мара приема почитаемия гост Брули от Кехотара.
В този момент от страничната врата се появи дребното куриерче. Носеше палка, украсена с бели панделки, знак, че е пристигнало важно съобщение. Мара се престори на изненадана и каза бързо:
— Брули, добре си дошъл в дома ми. Слугите ми са на твое разположение и ще се погрижат за всичките ти нужди. Сега ме извини, но имам важна работа. Ще се видим, да речем, утре, нали?
Стана, показвайки стройната си снага, скрита досега под церемониалното облекло, и излезе през страничната врата, като остави Брули от Кехотара объркан, защото дори не бе успял да изрецитира заучения си поздрав.
Накоя пое нещата, придържайки се към плана. Знаеше, че най-голямата слабост на този младеж е суетата, затова се приближи до него, хвана го за ръката и заговори майчински.
Брули гледаше навъсено към вратата, през която бе изчезнала Мара.
— Мъдра майко, държанието на лейди граничи с обида. Каква работа не можеше да почака, преди да поднеса почитанията си? — Вдигна ръка към косата си, за да се увери, че не се е разрошила, когато бе свалил шлема си. — Сигурно нещо друго е отблъснало лейди Мара, за да ме отхвърли така. Кажи ми: какво не е наред?
Накоя успя да не се усмихне, докато го избутваше към една странична стая, в която бяха поднесени вина и плодове.
— Млади господарю, ела да се освежиш. Ще ти кажа нещо, което не съм казвала на другите, защото си хубав и добре възпитан. Лейди Мара е младо момиче, въпреки че вече е майка и вдовица. Баща й, брат й и съпругът й бяха все добри воини. Само тях е виждала. Нагледала се е на мъже в брони. Ако искаш да я впечатлиш, върни се в Сулан-Ку и потърси най-добрите шивачи. Нека ти изработят меки роби в най-различни цветове. Мисля, че ако утре се появиш облечен като книжовник или поет, ще имаш по-голям шанс да предизвикаш симпатиите й.
Брули се намръщи замислено. Най-висшата цел на цуранските мъже бе да станат воини, но пък жените имаха по-странни разбирания. Сините му очи светнаха.
— Благодаря ти, стара майко. Съветът ти е мъдър. — Той въздъхна тъжно и прие предложеното вино. — Ако бях по-умен, щях да се сетя и сам. Разбира се, че е очевидно. Утре ще се върна и ще покажа на Мара колко нежен мога да бъда, изискан и грациозен, без нужда от доспехи, които да изтъкват мъжеството ми. Благодаря ти.
Накоя го потупа по ръката и добави лукаво:
— И музика. Милейди ще се впечатли от всеки мъж, който покаже интерес към изкуството.
Брули кимна и подаде празната си чаша на един слуга.
— Благодаря, стара майко. Значи ще разбереш, че не мога да остана повече. Трябва да тръгна до час за Сулан-Ку, ако искам дрехите ми да станат навреме.
— Ти си достоен ухажор за вниманието на милейди. — Накоя плесна на слугите да повикат носилката и стражите на Брули. Последва комична сцена, в която лордът подреждаше охраната си по височина, така че маршируването им да представлява хармонична гледка.
