Истината беше, че Лус копнееше да се прибере вкъщи при Съли. Преди месец нямаше търпение да си тръгне от това, което смяташе за скучен и досаден живот, в който нищо не се случваше, живот — капан. Но след всичко преживяно по време на това пътуване осъзна, че не мястото се беше променило, а сърцето й. В някои от най-самотните моменти от това епично приключение се замисляше за малката къщичка в южната част на Милуоки със стаи, изрисувани в цветовете на портокалите и на зелените лимони. В мислите й, това беше място убежище. Още не бе решила, дали да задържи къщата, или да я продаде.
Щеше да говори с Маргарет и да кандидатства за стипендия, за да може да се върне в университета. Имаше планове. Идеята, че ще започне тази нова фаза от живота си, свободна, без препятствия, й вдъхваше сили.
Това не беше чисто нов живот. Просто едно свежо начало.
През пролетта, майка й щеше да долети и двете заедно, щяха да се погрижат за градината на Есперанса. Щяха да засадят млечка и растения, с чийто нектар пеперудите монарх обичаха да се хранят. Нямаше да пръска с пестициди или с други отрови за плевели. Като баба си и майка си, и тя щеше да отглежда гъсеници, за да се превърнат в какавиди. Щеше да споделя чудото на метаморфозата им с децата от квартала. А през есента щеше да маркира пеперудите, както я беше учил Били, с надеждата да успеят да извършат пътешествието си и да стигнат до светилищата си в Мексико.
Малката й градина щеше да бъде нейният личен храм, жизненоважната брънка от миграцията на пеперудите монарх. Все пак, тя беше стояла в Свещения кръг и беше танцувала с тях. Това беше най-малкото, което можеше да направи.
Припомни си отново легендата за богините, които се бяха жертвали, за да донесат светлина на света. И сънят, който постоянно й се явяваше — за реещата се във въздуха богиня без лице, която някога таеше надежди, че е нейната майка. Вече не го сънуваше, но разбираше, че Есперанса беше искала тя да вярва в богините.
И тя го направи. Лус се усмихна и се замисли за три от тях, които беше срещнала в своето пътуване — Офелия, Стейси и Маргарет. Представи си, как Маргарет търси пеперуди, заедно с Били из планинските колонии, старателно записвайки наблюденията си в своите дневници. Как Стейси се оставя вятърът да я понесе в нова посока, с нов мъж към следващата й цел. И Офелия, кърмеща дъщеря си на гръдта си, най-накрая открила семейството си. Богините бяха навсякъде, ако човек знаеше къде да ги потърси.
Есперанса беше разказвала на Лус историите, които смяташе, че едно младо момиче трябва да знае за майка си. Но тя предпочиташе истинската история за живота на Марипоса. Майка й беше по-силна, по-пламенна героиня, от всяка наивна принцеса от приказките, защото бе страдала, падала и преживяла най-суровата реалност на живота. И беше оцеляла.
Сега Лус беше готова, да постави началото на своята собствена история, която някой ден щеше да се превърне в легенда за нейните деца. Вече не се тормозеше заради липсващите парчета от миналото си. Искаше да напише нови страници, в които се надяваше да има място и за Съли, и за майка й. И историята й щеше да започне с думата „да“!
Погледна през прозореца, към гледката далече, под себе си. Можеше да проследи пътя си, през това огромно, ширнало се пространство, из което беше преследвала пеперуди и мечти. Струваше й се, че е било толкова отдавна. Вече не беше несигурната млада гъсеница. Чувстваше, че е успяла да премине през мрака на своя пашкул и да излезе в един свят — напълно нов свят. Духът й беше пробуден. Разбираше, че във всеки живот, има смърт и прераждане, и приемственост. Беше приела предизвикателството на своята трансформация. Тя беше пеперуда и отлиташе към дома си.
